Category Archives: Хирургия на ръката и ходилото

Козметичен метод за лечение на Дюпуитренова контрактура не оставя белези!

Представям на вниманието Ви алтернатива на класическата операция за лечение на болестта на Дюпуитрен. При нея няма разрези, а манипулацията се извършва с местна упойка на ръката, инжектирана в областта на деформацията. С помощта на игла се прекъсват фиброзните бридове, като постепенно те биват разкъсвани. Резултата се получава за минути, а ефекта е траен. Пръстите се изправят и не личат никакви белези. Предимството на метода е, че се избягва тежка хирургическа интервенция, големи разрези и повишен риск от инфекция и увреда на съдовете и нервите на пръстите. Движенията в китката и пръстите са мигновенни, няма шевове, конци и белези. Възстановяването е за около 1-2 дни, а при класическата операция около месец. Също така тази процедура може да се направи в амбулаторни условия, тоест в кабинет. Ако страдате от това заболяване и Ви е страх от операция, заповядайте да обсъдим тази алтернатива.

Нов миниинвазивен метод за лечение на кокалче на краката премахва проблема за 15 мин!

 

Нов миниинвазивен метод за лечение на кокалче на краката премахва проблема за 15 мин!

Лятото е сезонът на сандалите и отворените обувки, но много дами се притесняват да ги носят заради „кокалчета на крака“. Проблемът освен визуален и естетичен е и анатомичен, както и масов, тъй като от него по-често страдат над 50% от жените. Той води до неудобство при избор на обувки, ежедневни болки и засилващи се с годините деформации, които след палеца постепенно обхващат втория и третия пръст на крака. В краен стадий се стига до поява на мазоли, язви и трудно зарастващи рани по пръстите и стъпалото. Ползването на всякакви подложки, фиксатори, пръстени и други средства и методи са само търговски трикове, които още повече задълбочават проблема. Повечето пациенти не желаят да се подложат на операция поради лошите резултати, големите белези и усложненията след това. Всички сме чували израза „ Вие ще ме оперирате, но то пак ще се върне ”

Само за 15-ина минути с нов вид операция, неприлагана до сега в България се премахва толкова често срещания проблем с щръкналите кокалчета на краката. Оперативния метод се прилага с изключителен успех в Америка и Западна Европа и е предпочитан от повечето холивудски звезди. Операцията се извършва със спинална упойка ( в кръста, при която само караката са упоени ). Белега е около 1см, а възстановяването 2 пъти по-бързо в сравнение с прилаганите до сега методи за лечение на този често срещан проблем. Поставя се една игла до палеца на крака, която се премахва месец след оперативната намеса. Носи се специална постоперативна обувка за 45 дни. Поради простотата на метода  и бързото възстановяване на пациентите след операцията могат да се оперират и двете ходила едновременно.

Прегледите за това заболяване са безплатни, обадете се да си запазите час

Шипове в глезена

Артрозната болест или износването на глезенната става е много по-рядко в сравнение с другите дегенеративни заболявания на опорно двигателния апарат (тазобедрена, колянна става, гръбначен стълб). Шиповете (остеофитите) в глезена са проява на процеса на износване на тази става. Най-честите причини за тяхната поява са травмите, следвани от ревматоидния артрит и остеонекрозата. При травми или възпалителен процес в ставата се уврежда ставния хрущял. Това дава тласък на процеса на износване (дегенерация).

Артритът на глезена предизвиква болки и оток ставата, които най-често карат пациента да потърси специализирана помощ. Други често срещани оплаквания са сковаността в ставата, куцането, а при напреднало заболяване и деформацията на глезена.
Диагнозата обикновено не е трудна, внимателноият преглед на пациента заедно с рентгенови снимки дава възможност да се установи състоянието на ставата. В някои случаи, особено при съмнения за увреда на хрущяла може да се наложи и компютърно томографско или ядрено-магнитно резонансно изследване.

Лечението винаги започва с модифициране на натоварването в ставата. Избягването на натоварванията, които провокират оплаквания и носенето на удобни обувки са от първостепенно значение. Ортопедичните помощни средства (ортези, шини), които стабилизират ставата и ограничават прекомерните движения в нея играят съществена роля за облекчаване на оплакванията. Обезболяващите средства също дават възможност за постигане на комфорт, но имат неудобството на продължителния прием. Физиотерапевтичните процедури могат да бъдат прилагани самостоятелно или в комбинация с другите методи на лечение. Важна част от консервативното лечение при износване на глезенната става е промяната в начина на живот, т.е. избягване на тичане, скачане и т.н. Намаляването на телесната маса в случаите с наднормено тегло е един от най-честите ни съвети. Носенето на бастун или канадка също влиза в съображение. Локалното приложение на кортикостероидна инжекция може значително да подпомогне функцията на ставата. Трябва да знаем, че с тези инжекции не бива да се прекалява и обикновено се прилагат при обостряне на заболяването.

Ако тези мерки не успеят и при увеличаване на оплакванията може да се мисли за оперативно лечение. Артроскопията е ефективна при леки артритни изменения, при напреднала болест тя не се прилага. Най-често с с този метод се отстраняват началните шипове (остеофити), с които започва износването. За съжаление при напреднала артрозна болест се налага открита интервенция. Предпочитаната интервенция е артродезата – операция при която износените части на ставата се отстраняват. Хирургически се постига срастване между костите на глезена, като ставата се обездвижва за постоянно. Операцията показва сигурни и надеждни резултати. Друга модерна възможност е ендопротезирането.

Болки в ръката или изтръпване

Синдром на карпалния тунел

Синдромът на карпалния тунел (канала на китката) е заболяване, което се дължи на притискане на основния срединен нерв в областта на прохода на китката на ръката. Получава се в резултат на компресия на големия нерв от здравата връзка, намираща се по вътрешната страна на китката. Страданието започва с болки, най-често нощем, които обикновено прогресират при претоварване и умора, а впоследствие стават и постоянни. По правило засягането е двустранно. Съпътстваща проява на заболяването е изтръпването на вътрешната страна на пръстите – особено на палеца и показалеца. В по-тежките случаи се наблюдава слабост и атрофия на малките мускули на ръката. Изпускането на предмети е често явление.
Проходът на китката е изграден от костици и връзки, като през него преминават медианният нерв и сухожилията на пръстите на ръката. Притискане на нерва може да се получи в резултат на задебеляване (възпаление) на сухожилията, в резултат на хронично претоварване, различни ревматични заболявания, при травми, особено в резултат на лошо зарастнали счупвания на китката. Не рядко оплакванията са резултат от притискане от растеж на доброкачествен тумор или отлагания в съединителните тъкани. Задържането на течности по време на бремеността или в резултат на някои метаболитни заболявания също води до стесняване на канала. В този аспект напълняването по подобен механизъм може да доведе до стесняване на канала на китката. Най-често появата на оплакванията е след 50-те години и се дължи на комбинация от фактори. Рискови са и болните на хемодиализа или тези с директо увреждане на нерва като напр. при захарен диабет. Може да се наблюдава и в резултат на вроден по-тесен канал. По-тесният канал е и една от причините страданието да се среща три пъти по-често при жени.
Дейности и натоварвания свързани с изпъване на ръката могат да доведат до поява на оплаквания. Напоследък често се среща и в резултат на продължителна работа с компютърна мишка.

При наличие на признаци на притискане на медианния нерв е необходимо да се консултирате с вашия ортопед с оглед изясняване на причините за оплакванията. Евентуалната промяна в натоварванията на ръката може да облекчи симптомите. Локални противовъзпалителни средства, различните физиотерапевтични процедури и рехабилитацията могат да доведат до подобрение в състоянието. При липса на ефект от консервативните мреки каналът се освобождава хирургически. Олакванията от самата оперативната интервенция отзвучават бързо, но пълното възстановяване на нерва отнема по-дълго време.

Изтръпване на палец и показалец

Оплакванията ви отговарят на заболяването наречено синдром на карпалния тунел (канала на китката). Това е често срещано заболяване, което се дължи на притискане на основния срединен нерв в областта на прохода на китката на ръката. Получава се в резултат на компресия на големия нерв от здравата връзка, намираща се по вътрешната страна на китката. Основна проява на страданието е наблюдаваното и при вас изтръпване и понякога повишена чувствителност (мравучкане) на пръстите на ръката. Изтръпването е предимно по вътрешната страна на пръстите – особено на средния пръст и показалеца. Съпътстваща проява на заболяването са болките в ръката. Болките в началото най-често се наблюдават нощем,обикновено прогресират при претоварване и умора, а впоследствие стават и постоянни. По правило засягането е двустранно. В по-тежките случаи се наблюдава слабост и атрофия на малките мускули на ръката. Изпускането на предмети е често явление.

Проходът на китката е изграден от костици и връзки, като през него преминават медианният нерв и сухожилията на пръстите на ръката. Притискане на нерва може да се получи в резултат на задебеляване (възпаление) на сухожилията, в резултат на хронично претоварване, различни ревматични заболявания, при травми, особено в резултат на лошо зарастнали счупвания на китката. Нерядко оплакванията са резултат от притискане от растеж на доброкачествен тумор или отлагания в съединителните тъкани. Най-често появата на оплакванията е след 50-те години и се дължи на комбинация от фактори. Рискови са и болните на хемодиализа или тези с директо увреждане на нерва като напр. при захарен диабет. Може да се наблюдава и в резултат на вроден по-тесен канал. По-тесният канал е и една от причините страданието да се среща три пъти по-често при жени. Дейности и натоварвания свързани с изпъване на ръката могат да доведат до поява на оплаквания. Напоследък често се среща и в резултат на продължителна работа с компютърна клавиатура и мишка.

При наличие на признаци на притискане на медианния нерв е необходимо да се консултирате с вашия ортопед с оглед изясняване на причините за оплакванията. Евентуалната промяна в натоварванията на ръката може да облекчи симптомите. Локалните противовъзпалителни средства, различните физиотерапевтични процедури и рехабилитацията могат да доведат до временно подобрение в състоянието. По правило заболяването е с прогресиращ характер и с времето настъпва постепенно влошаване на оплакванията. Мускулите на ръката атрофират, а загубата на чувствителност се задълбочава.
При липса на ефект от консервативните мерки е необходимо каналът да се освободи хирургически. Олакванията от самата оперативната интервенция отзвучават бързо, но пълното възстановяване на нерва отнема по-дълго време. При по-тежко и дълготрайно притискане на срединния нерв пълното възстановяване на функцията невинаги е възможно.

Болест на Де Кервен

Стенозиращ хроничен теносиновит на палеца [de Quervain] представлява заболяване, което се характеризира с възпаление на сухожилието на m. extensor pollicis brevis и m. abductor pollicis longus, които преминават през първия дорзален канал на китката. Страданието се наблюдава най-често след 30 годишна възраст. Женският пол е 10 пъти по-често засегнат от мъжкия, което може да се обясни с по-големия мобилитет на карпометакарпалните стави при жените. Много често страданието е резултат на ревматоиден артрит.

Водещ симптом при стенозиращ хроничен теносиновит на палеца [de Quervain] е болката в областта на радиалния стилоиден израстък и слабост в отвеждането и екстензията на палеца. Тестът на H. Finkelstein е позитивен. Във филогенетичното развитие m. extensor pollicis brevis е най-млада формация и 5% може да липсва. Освен болка е възможно да се наблюдава още повишена чувствителност и подуване в областта на палеца.

Диагнозата стенозиращ хроничен теносиновит на палеца [de Quervain] се поставя след снемане на подробна анамнеза, осъществяване на щателен физикален преглед и провеждане на образни и лабораторни изследвания. За потвърждаване на диагнозата се прилага тестът на H. Finkelstein, който е положителен. Диференциална диагноза на заболяването се прави с артрозен процес в гривнената става, псевдоартроза на скафоидната кост, синдром на Wartenberg и други.

Лечението на стенозиращ хроничен теносиновит на палеца [de Quervain] може да бъде консервативно или хирургично. Консервативното лечение е успешно в ранните стадии на страданието с физиотерапия и локално приложение на кортизонови препарати. При хроничните случаи лечението е оперативно с отваряне на първия дорзален канал.

Диагнозата „халукс валгус“ или „бунион“

Диагнозата „халукс валгус“ (HALUX VALGUS),  „кокалчета на пръстите на краката“ или „бунион“  e добре познат   проблем за съвременната жена. Представлява изкривяване на палеца на ходилото в посока малките пръсти, като в последствие се оформя костна издутина по върешната повърхност на стъпалото. Палецът  може да се завърти, а притисканите от него малки пръсти също да се деформират, даже да го възкачат. Ходилото става грозно, но и болезнено; трудно се намират подходящи обувки; продължителното ходене започва да става с почивки или с временно събуване. Предпочитаните от повечето жени  високи токове и тесни отпред елегантни платформи стават невъзможни за използуване.
Говоря в женски род, защото заболяването е предимно при жени( Ж/М = 8/2). Оплакват се от болки, търсят съвети от семейния лекар или от специалисти ортопеди,  а не смеят да предприемат нищо като лечение. Предлаганите в мрежата различни устройства (сепаратори на пръстите, лепенки за омекотяване на оформилите се мазоли, приспособления за „изправяне“ на палците по време на сън) не могат да решат трайно проблема. Те помагат само в началните фази на заболяването и то за да го забавят.
Единственият вариант за разумно лечение е оперативното лечение. Това поражда естествен страх в пациентите. често се чува репликата: “ Докторе, не смея да се оперирам – тези операции не били успешни!“.  Не мога да се съглася с това. В началото по-опитните ортопеди обясняваха, че за лечението на това заболяване има повече от 200 вида операции, което означава, че никоя от тях не е достатъчно ефективна или сигурна.  Това обаче беше отдавна. Правилната предварителна оценка на ходилото ( по външни,  рентгенови и плантографски  критерии), както и  използуването на прецизни инструменти и специални за целта импланти, направиха стъпалната хирургия много по сигурна и гарантираща оздравяването. Прилаганите днес оперативни процедури са „само“ няколко(5-6). Коя точно да се избере се решава по определен алгоритъм, съобразен с тежестта на деформацията. Тогава възможните грешки или неуспехи са минимални. Времето за възстановяване  – използуване на помощни средства, специални обувки е за много кратко време или изобщо не се налага такова. И всичко това работи успешно по света!  Не случайно през последните 10 години се разработи нова подспециалност на ортопедията, наречена „ подиатрия“ – наука за лечение на стъпални заболявания. Водещи специалисти в „подиатричната хирургия“ днес са от  САЩ, Канада и от повечето западни държави. Тези нови правила се прилагат вече и в България.
Това, което трябва да знаят пациентите с този проблем е, че решаването му днес е успешно и трябва да се забравят насложените от миналото страхове.