Category Archives: Полезно за пациента

Ходила навътре при ходене

Завъртането навътре на ходилата при ходене е отклонение в нормалното развитие на долния крайник, а не инвалидизиращо заболяване. Обикновено се установява при прохождането на малкото дете. Походката е тромава, а завъртането навътре на ходилата може да причини спъване поради закачане на другата пета.

Най-честите причини за завъртане навътре на ходилата са три: извита навътре предна част на ходилата (т.н. метатарзус аддуктус), завъртяна навътре подбедрица (прасец) или извита навън бедрена кост. Деформацията най-често се дължи на притискане по време на вътреутробното развитие. Може да бъде наследствена, а понякога се съчетава и с друг ортопедичен проблем.

В случаите с извити навътре ходила (метатарзус аддуктус) същите обикновено се корегират от само себе си през първите 4 до 6 месеца от израстването на детето. Когато това не стане или е непълно препоръчваме прилагане на лечебна гимнастика – разтегателни упражнения. Обикновено родителите разтриват и разпъват ходилото в посока обратна на кривината. Трябва упоритост и постоянство, тъй като упражнението се извършва стотици пъти дневно. Напомняме, че започването на корегираща гимнастика трябва да стане след консултация с ортопед, специалист по проблема. В редките случаи на тежка или неподатлива деформация същата може успешно да се корегира след приложение на серийни гипсови превръзки, шини  или ортопедични обувки.

При извита навътре подбедрица ходилата сочат също навътре, тъй като подбедрицата над тях е усукана в същата посока. Децата трудно понасят корегиращите шини и ортези за подбедрицата. Извитата навътре подбедрица почти винаги се корегира с израстването на детето. Обикновено това става до настъпване на училищна възраст. В редките случаи при които не настъпва корекция, деформацията не води до дегенеративни изменения или проблеми с тичането или скачането на децата.
Извънредното извиване напред на бедрената кост обикновено се проявавя в 5-6 годишна възраст. Значително извитата напред предна част на бедрената кост ограничава завъртането на крака навън и причинява ходене с извити навътре колене и ходила. Извиването навън на бедрената кост се корегира при почти всички деца с израстването им. Само при много тежки деформации, които водят до непрекъснато спъване и грозна походка и при липса на корекция с израстването е показано хирургическо лечение. Подхождането към оперативно лечение трябва да бъде много внимателно.

Ходенето със завъртяни навътре ходила по правило не е болезнено и деформацията не прогресира, нито води до дегенеративни изменения в напреднала възраст. Смятаме, че в тази ранна детска възраст няма място за притеснения. Всички причини за ходене със завъртяни навътре ходила имат естествена тенденция да се корегират. При по-тежка деформация препоръчвам  консултация с ортопед за изясняване на причините и започване на подходящо лечение.

В “Медлайн” спасяват от болки в гърба и кръста

Манипулацията може да предотврати операция от дискова херния, НЗОК заплаща терапията
Автор: Екип на Марица

Ортопедичният екип във верига болници „ Медлайн“-„Централ Хоспитал“ в Пловдив предлага нов терапевтичен метод срещу болки в кръста. Лечението се провежда с една единствена инжекция.
Посредством безболезнен достъп с тънка игла в областта на кръста се поставя лекарство, съдържащо кортикостероид и противовъзпалителни вещества. Разтворът облива нервните коренчета и по този начин премахва болката и възпалението им. Предимствата на този интервенционален подход, популярен в САЩ и Европа, са няколко спрямо класическото лечение през устата. Когато болният приема кортикостероид и обезболяващи продължително време през устата или мускулно, страничните ефекти на медикаментите са огромни – кървене и язва на стомаха, увреда на бъбреците и черния дроб “, посочват лекарите. Всеки един пациент с подобен проблем в продължение на месеци се е подлагал на лечение с различни обезболяващи и противовъзпалителни средства с временен и непостоянен ефект. За сравнение с това новият метод за лечение включва поставянето на специална инжекция – няма никакви странични ефекти, поради малката доза на приложени медикаменти.
Другото предимство е кратката манипулация, която отнема около 10-15 минути – с цялата подготовка и вкарването на иглата под рентгенов контрол до точното място. Гарантиран е моменталният и дълготраен ефект от месеци, а понякога и няколко години.
Рисковете са минимални, както при предпочитаното напоследък от жените раждане с епидурална упойка.Приложеният анестетик, заедно с кортикостероида, премахва възпалението и повлиява веднага болката – мускулатурата, която е в тежък спазъм се отпуска. Болката постепенно се редуцира до окончателното й изчезва 2-3 дни след манипулацията. “Ако човек промени и вредните си навици – да не носи тежки неща, да не прави резки движения, да не се обува прав, може да си спести следващи проблеми от болкив кръста“, подсказват специалистите.
Екипът обяснява, че с поставянето на инжекция се повлияват бързо и острите състояния – при прясно„сецнатите“ , както и хроничните болки в кръста и краката . Така на момента се отстранява спазъма на мускулатурата, причинен от болката и човек може да започне активно рехабилитация и режим и да се върне бързо към нормалния си начин на живот. Д-р Димитър Стаматов от екипа е специализирал по новия терапевтичен метод в университетските болници в Брайтън и Съсекс в Англия.

От 30 до 60 процента от хората, които са третирали болките в кръста с епидурално приложение на противовъзпалителни медикаменти са получили облекчение и са избегнали операция. Това сочат статистическите данни, резултат от хиляди изследвания в САЩ и Европа, пишат „United Healthcare“ и „Pain medicine“.
Новият вид лечение във верига болници „Медлайн“-„Централ Хоспитал“ е напълно безплатно, защото е по НЗОК, а прегледите при ортопедите са безплатни.Почти всеки човек в някакъв момент е имал болка в кръста, която смущава работата или рутинните ежедневни дейности. Според статистиката тя е второто най-често срещано заболяване в САЩ след главоболието и e най-честата причина за отсъствие от работа.

Отново статистиката показва, че средната възраст при която тази болка се проявява за първи път е 35 години, но възрастовата граница прогресивно намалява. За щастие, в повечето случаи на болки в кръста оплакванията преминават само в рамките на няколко дни. В други случаи лечението отнема доста време или се стига до по-тежки състояния. Около 35% от всички прегледани пациенти след време развиват ишиас, а 90% имат периодични оплаквания.
На кръста се пада огромно натоварване. Болките в кръста може да са причинени от радикулити, дискови хернии , стенози на канала, увреди след ламинектомии /операции на гръбнака/ и от болести, известни с народните си названия – лумбаго, ишиас, шипове, дископатии.

Сколиоза

Сколиозата или сколиотичната болест представлява изкривяване на гръбначния стълб. И до сега причините за появата на изкривяването не са напълно изяснени. Най-общо заболяването може да бъде вродено или придобито – напр. при рахит, неврологично заболяване. Сколиозата започва в детска възраст и обикновено спира със завършване на костния растеж. Впоследствие в напреднала възраст над 60 години,  кривината може да започне да се увеличава или расте бавно, вече поради настъпване на дегенеративни промени в гръбнака.

Леките форми на сколиоза обикновено не причиняват оплаквания и са само козметичен проблем. Основните оплаквания, които могат да се наблюдават са тежест в гърба и лесна умора, както и тъпа, неопределена болка. Възможните причини за болки в гърба и шията са пренапрежение на мускулите и връзките от страната на изпъкване на кривината и притискане на нервните коренчета от срещуположната страна. С напредване на възрастта се намесват и естествените процеси на дегенерация или артроза (износване) на гръбначния стълб – поява на шипове и стесняване на междупрешленните дискове. Основното оплакване при дегенерацията на гръбнака е болката. Тя допълнително влошава оплакванията от страна на деформирания сколиотичен гръбнак. От друга страна самата деформация на гръбначния стълб предразполага към по-ранното му износване.

Развитието на бебетата

 

2 месец
Повдига главата най-малко на 45 градуса. Тя може да бъде задържана така повече от 10 секунди, при това тя се поклаща видимо в двете страни. Лицето и плоскостта на опора образуват ъгъла. Също при седене кърмачето е в състояние за най-малко 5 секунди да държи главата изправена при изразени балансиращи движения. В развитието на ходенето през втория месец се представя една преходна фаза. Рефлекторната реакция на опора на краката и автоматичната походка са във фаза на отзвучаване, т.е. невинаги могат да бъдат предизвикани.

3 месец
Кърмачето може да държи главата си в седнало положение изправена най-малко за половин минута. Това му струва все още значителни усилия, което може да се забележи при балансирането му в седеж. Гърбът е закръглен, той все още не може да се изправи при седеж. Реакциите на опора и автоматизирана походка вече не са налице. Ако искаме да поставим детето върху краката му, те остават свити. Този етап в развитието има различна продължителност. За правилното развитие е важно само това, че кърмачето не изпъва постоянно, и най-вече спазматично, краката си във вертикално положение, но е в състояние също да ги свива активно.

4 месец
При придръпване до седеж главата се повдига смело в положение, определено от продължението на гръбначния стълб нагоре. Детето е много концентрирано по време на извършването на това движение. Кърмачето се държи седнало, като го обхващате за тялото или за надлакетниците и се накланя горната част на тялото внимателно встрани. При полегатото положение на тялото главата винаги ще заема отново отвесно положение спрямо опорната повърхност. Ако детето е малко лениво, то може например чрез духане в лицето или повикване да бъде накарано да изправи глава. В развитието на ходенето четвъртият месец не води до някакви съществени промени. Както в предишния месец краката остават все още в свито положение. То може да бъде замествано за кратко време от изпъване на краката в коленете и глезените, но все още не в тазобедрените стави. Това изправяне на краката не е достатъчно все още да понесе тежестта на детето. Тук трябва да се подчертае, че именно в тази фаза на развитие на ходенето могат да се наблюдават някои временни промени, без да им се отдава някакво значение. Ако едно живо дете започва да се опира активно на краката си още в четвъртия месец, то това си е негово право, но това не трябва да бъде правило.

5 месец
Детето отново се намира във форма на развитие, в която на преден план стои свитото положение. За разлика от новороденото това свито положение е вече активно. При бавно придърпване до седеж това може да се демонстрира класически. Главата се свива нагоре и напред така, че брадичката почти докосва гърдите. Ръцете – най-малко в началото, правят едно малко “повдигане от вис”. Напрежението на коремната и гръбна мускулатура предизвиква силно свиване в тазобедрените стави така, че бедрата почти докосват корема. Картината се допълва и от свиване на колената. Непрекъснато се увеличава способността да се подпира върху краката. В тази възраст е достатъчно само леко да се държи кърмачето под мишниците. Краката се превръщат в опори, чрез които самото дете поема тежестта на тялото си за 1-2секунди. Лекото свиване в тазобедрените стави може да се наблюдава още няколко месеца. По правило детето стои върху пръстите, които драскат /сграбчват/ опорната повърхност. Понякога то се отпуска вече и върху стъпалата си /върху цялото стъпало/.

6 месец
През този месец повечето кърмачета позволяват с удоволствие да бъдат придръпвани до седеж. Ако възрастен хване ръцете на детето, то веднага разбира това като подкана да бъде взето. Ако бъде държано здраво в седеж /седнало/, контролът на детето върху положението на главата при всеки наклон на горната част на тялото е перфектен. В сравнение с петия месец в тази възраст не се установява някаква съществена промяна. Поемането на тежестта на тялото става във всеки случай по-сигурно и по-продължително.

7 месец
Когато детето лежи по гръб, то с удоволствие хваща краката си и играе с тях. Някои кърмачета по този начин ги поднасят и към устата си. Предпоставка за тази игра е способността на детето да повдига таза си и да хваща целенасочено. Около този месец детето открива нова форма на движение, в която се намира особена забава: когато то бива държано от възрастен под мишниците, то прикляква и се оттласква отново чрез изпъване в таза, коленете и глезените. Така възниква едно пружиниране, което се характеризира с поредица от последователни изпъвания и свивания на краката.

8 месец
Детето хваща предложените пръсти на родителя и се придръпва като повдигане от вис до седеж. При това родителите не държат така здраво ръчичките на детето, както в предишните месеци. В осмия месец кърмачето може за няколко секунди вече да седи съвсем самостоятелно – естествено само тогава, когато то е придърпано до или поставено в това положение. Често то се опира все още с едната или с двете си ръце, за да не се преобърне. При това гърбът му не е съвсем изправен, но точно толкова е достатъчно, за да не загуби детето веднага равновесие и да не падне. Ако детето бъде държано здраво за едното рамо или горната част на ръката и леко се побутва встрани, тогава то се подпира с ръка встрани, за да се предпази от падане. Кърмачето пружинира с удоволствие и постоянно, когато бива държано под мишниците, и се опира леко на цяло стъпало върху опорната повърхност. При това тазът все още остава значително свит.

9 месец
На тази възраст едно кърмаче може да седи най-малко в продължение на една минута стабилно и свободно и с изправено тяло. Гърбът до поясната област на гръбнака е изправен, а краката са леко свити.Концентрацията, с която детето трябва да се задържи в равновесие, и все още не напълно изправеният му гръб показват, че новопридобитата способност все още не е развита напълно. Когато детето се постави изправено и се държи само за ръчичките, тогава то стои здраво на крака и поема тежестта на тялото си за няколко секунди. Двете стъпала са напълно натоварени. Този стоеж се удава на детето, но за кратко време, след което то не може да задържи повече равновесие в това положение.

10 месец
В десетия месец детето прави така, че сяда самостоятелно от положение по корем. За да дойде до самостоятелно сядане от това положение на тялото, трябва да са налице няколко двигателни способности на детето: да се опира върху ръцете си без затруднения и без умора да може да седи самостоятелно. Свързващият елемент се състои във винтовото завъртане на тялото в областта между таза и раменете. Тези предпоставки са вече налице в десетия месец. То седи стабилно с вече изправен гръб и изпънати крака. Стъпалата са леко свити. В това положение то може да играе дълго време, без да губи равновесие. То е в състояние да застава само в положение “на четири крака”. От тази поза то се повдига нагоре по мебелите до изправяне. От колянна или полуколянна опора то поставя едното краче напред с опора върху стъпалото и се изтегля с ръцете нагоре. След като може да се държи здраво за мебели, то стои самостоятелно така повече от половин минута. Стъпалата, не само върховете на пръстите, опират върху опорната повърхност.

11 месец
Седи свободно с добро равновесие. Развитието на сядането достига своя завършек. Дори чрез бавно повдигане на крачетата напред детето вече не губи равновесие. То седи напълно сигурно с изпънати крака и изправен гръб дълго време. Нарастващата сигурност при изправен стоеж позволява на детето посменно да премества центъра на тежестта на тялото върху единия крак, после върху другия. По този начин се идва до първите стъпки на място или встрани. Ако бъде хванато за двете ръце, то прави опити за ходене. Единият крак се поставя напред, тазът се премества напред,цялата тежест преминава върху стъпалото. Стъпките са все още бавни, несигурни и широки.

12 месец
Седенето не се е променило в сравнение със седенето на 11 месеца. Развитието на тази функция е достигнало вече своя окончателен етап. Ако се хване за едната му ръка, то е в състояние в края на първата година да прави първите крачки. Те са все още несигурни и широки. Детето губи бързо своето равновесие, така че възрастният трябва да го държи здраво и преди да падне, да го хване.

Плоскостъпие

Откриха ми плоскостъпие. Опасно ли е? Какви са последиците ако не се лекувам?

Плоскостъпието е едно от най-честите оплаквания от страна на опорно-двигателния апарат. Обикновено се проявява след 40 годишна възраст, като засяга около 20% от населението.

Стъпалото има два свода – напречен, между палеца и безименния пръст и надлъжен, от основата на пръстите до петата. Ролята им е да омекотяват натоварването на тялото при ходене. Плоскостъпие се появява при спадане или изравняване на единия или двата свода. В резултат на това мускулите и сухожилията на ходилото и прасците се преобременяват и впоследствие ходилото се деформира.
Ако плоскостъпието не се лекува деформацията постепенно се задълбочава, оплакванията на пациента прогресират. В началото се наблюдава тежест и умора в ходилата и прасците. Болките се обикновено появяват след продължително ходене или стоене прав и се облекчават от почивка. Постепенно те се усилват и могат да се проявяват и в покой. Може да се появи и оток по гърба на ходилото, по-рядко глезена. Постепенно стъпалото се удължава и разширява, впоследствие се деформира. Понякога се появяват силно болезнени мазоли в основата на пръстите. Затруднява се придвижването, а бягането и скачането стават невъзможни. В тежките случаи походката е силно затруднена и се налага използване на помощно средство – бастун. В този аспект страданието не е животозастрашаващо, но може да доведе до инвалидизация на болния, като в част от случаите тя може да бъде тежка.
Най-честите причини за плоскостъпие са наследственото предразположение и наднорменото тегло. Роля играят и неудобните обувки – модерните високи токчета са една от най-честите причини за проблеми с ходилата. Популярните обувки с плоски подметки също не са подходящи. Продължителното стоене прав (сервитьори, фризьори, стоматолози, учители) или прекомерното натоварване (физически работници), както и някои заболявания като например ревматоиден артрит също водят до плоскостъпие.

Профилактичните мерки включват контрол на теглото, спазване на подходящ режим на работа и спорт, както и носенето на подходящи обувки. При леките степени на плоскостъпие препоръчваме лечебна гимнастика с упражнения за заякване на мускулатурата на подбедриците и укрепване на свода. Ходенето боси лятно време подобрява издръжливостта на мускулатурата и укрепва свода. Трябва да се избягват чехлите и джапанките, които не позволяват корекция на ходилото. Ортопедичните стелки са най-честото и лесно за приложение средство за облекчаване на оплакванията. Съветваме нашите пациенти да носят удобни ортопедични обувки с вградени напречен и надлъжен сводове и редовно да следят състоянието си при ортопед. В случаите с тежка или прогресираща деформация извършваме оперативна корекция. Прогнозата на заболяването при правилно и навременно лечение е добра.

Как се лекува плоскостъпие у възрастни?

В нашата практика ежедневно лекуваме пациенти с болки в ходилата, най-често в резултат на плоскостъпие. Плоскостъпието при възрастни обикновено се проявява след 40 годишна възраст, като засяга около 20% от населението.
Стъпалото има два свода – напречен между палеца и безименния пръст и надлъжен от основата на пръстите до петата. Ролята им е да омекотяват натоварването на тялото при ходене. Плоскостъпие се появява при спадане или изравняване на единия или двата свода. Това води до преобременяване на мускулите и сухожилията на ходилото и прасците.
В началото се наблюдава тежест и умора в ходилата и прасците. Болките се появяват след продължително стоене прав и се облекчават от почивка. Постепенно те се усилват и могат да се проявяват и в покой. Може да се появи и оток по гърба на ходилото, по-рядко глезена. Постепенно стъпалото се удължава и разширява, впоследствие се деформира. Понякога се появяват мазоли в основата на пръстите. Затруднява се придвижването, а бягането и скачането стават невъзможни. В тежките случаи се налага използване на помощно средство – бастун.
Най-честите причини за плоскостъпие са наследственото предразположение и наднорменото тегло. Роля играят и неудобните обувки – модерните високи токчета са една от най-честите причини за проблеми с ходилата. Популярните обувки с плоски подметки също не са подходящи. Продължителното стоене прав (сервитьори, фризьори, стоматолози, учители) или прекомерното натоварване (физически работници), както и някои заболявания като например ревматоиден артрит също водят до плоскостъпие.

Диагностиката на плоскостъпието е лесна. Сводовете се измерват посредство отпечатък на ходилото върху лист с мастило. Съвременната диагностика на плоскостъпието включва компютърни методи за оценка на изразеността на свода. При нормално състояние вътрешната страна не трябва да оставя отпечатък. За уточняване на диагнозата се използва и рентенографията.
Профилактичните мерки включват контрол на теглото, спазване на подходящ режим на работа и спорт, както и носенето на подходящи обувки. При леките степени на плоскостъпие препоръчваме лечебна гимнастика с упражнения за заякване на мускулатурата на подбедриците и укрепване на свода. Ходенето боси лятно време подобрява издръжливостта на мускулатурата и укрепва свода. Трябва да се избягват чехлите и джапанките, които не позволяват корекция на ходилото. Ортопедичните стелки са най-честото и лесно за приложение средство за облекчаване на оплакванията. Съветваме нашите пациенти да носят удобни ортопедични обувки с вградени напречен и надлъжен сводове. В тежките случаи прибягваме до оперативна корекция. Прогнозата на заболяването при правилно и навременно лечение е добра.

Остеопороза

Съвети за хората с остеопороза

• Приемайте достатъчно калций и витамин D:

Калций и витамин D не трябва да се използват самостоятелно за лечение на остеопорозата, но в същото време калций и витамин D са съществено допълнение към лечението на остеопорозата.
• Паданията предизвикват счупвания:
Хората над 65 години с намалена мускулна сила и нестабилност при ходене са рискова група за фрактури.
• Бъдете физически активни:
Физическата активност има благоприятен ефект върху структурата на костите и тяхната сила. Физическата активност увеличава мускулната сила и координацията и намалява риска от падания. Полезни са поне 30 минути дневно гимнастика, разходка, плуване, каране на велосипед.
• Предотвратете паданията:
Голяма част от счупванията се дължат на падания. Създайте безопасна среда около себе си там, където живеете – подходящо осветление, широки врати, нехлъзгави, твърди подови покрития,дръжки в банята и тоалетната, дръжки по стълби.
• Редовно проверявайте зрението и слуха си.
• Стремете се да поддържате нормално тегло:
Ниското тегло е рисков фактор за остеопороза. Хранете се балансирано, като храната ви трябва да включва млечни продукти, плодове, зеленчуци, месо и риба.
• Не пушете:
Тютюнопушенето засилва загубата на костна маса
• Ограничете употребата на алкохол:
При употреба на повече алкохол дневно (над две чаши бира (500 mL) или вино (240 mL) се повишава рискът от загуба на костна масса
• Редовно приемайте предписаното ви лечение:
Редовното и продължително приемане на предписаното от вашия лекар лечение е много важно за намаляване на риска от счупване на костите
• Спазвайте указанията на вашия лекар:
Редовно посещавайте вашия лекар и се консултирайте с него. Спазвайте неговите указания

За гонартрозата

Какви са симптомите на гонартроза?

1. Най-честият симптом на гонартрозата е болката. Обикновено тя се усеща по-силно от вътрешната страна на коляното или зад капачето. Характерна е и болката при слизане от стълби или при ставане от ниско столче. В началните стадии болката се появява при по-интензивно натоварване на коляното и отшумява при покой, а в по-напредналите става почти постоянна и независеща от натоварването.
2. Оток на ставата с преходен хидропс (изпълване на ставата с течност).
3. Постепенно ограничаване на сгъването и разгъването в коляното.
4. Хипотрофия (намаляване размера и силата) на четириглавия мускул на бедрото.
5. Характерно триене при пасивни и активни движения.
6. Изкривяване на подбедрицата навътре към другия крак (варусна деформация) или по-рядко навън (валгусна деформация).
7. Флексионна контрактура – състояние, при което кракът е трайно сгънат в различна степен в коляното и не може да бъде изправен.
8. Деформация на ставата до такава степен, че формата на коляното да се промени изцяло и да се наруши съществено походката. Болните може да накуцват и да се придвижват с едно или повече помощни средства.

Как се диагностицира гонартроза?

За поставяне на диагноза гонартроза важно значение имат данните от анмнезата (историята на пациента) за болка в коляното, която в началото се появява само при претоварване, а в последствие и при покой. Появата на оток, oграничение на движенията до флексионни контрактури (невъзможност за пълно изправяне на коляното), хипотрофия на четириглавия мускул на бедрото, характерно триене също насочва към диагнозата. В диференциално диагностично отношение трябва да се имат и други заболявания, които могат да се характеризират с подобни оплаквания, като коксартроза, дискова херния, увреди на менискусите, разтройства на връзковия апарат, пателомалация, дисециращ остеохондрит и др.
Диагнозата се поставя въз основа на гореспоменатите данни от оплакванията на пациента и клиничния преглед от ортопед-травматолог.

Възстановяване след операция

Тъй като дегенеративните ставни заболявания обикновено прогресират ендопротезирането е избор, когато консервативното лечение не постига желания резултат.

Първоначалните грижи за раната след операцията изискват оперативният разрез да се поддържа чист и сух поне две седмици след сваляне на конците. През първите два месеца трябва да се спазват и известни мерки за да не настъпи изкълчване на ендопротезата:
• Без максимално свиване в ставата (като напр. сядане на тоалетна или нисък стол)
• Ставането от легнало в изправено положение трябва да се извършва много внимателно
• Влизането или излизането от лек автомобил трябва да става много внимателно.
• Пациентите трябва да избягват кръстосването на краката си, тъй като това може да доведе до изкълчване на ставата.
• Вдигането на тежести или продължителното изкачване на стълби трябва да се избягват.

Упражненията след операцията целят да се възстанови мускулната сила и баланс. Повечето пациенти ходят с патерици или проходилка около 2 месеца след операцията. Пълното възстановяване на мускулната функция, нормализиране на походката и подобряването на качеството на живот изискват период от 6 до 9 месеца. Обезболяването обикновено настъпва веднага след операцията.

Проследяване

Поради това, че новата тазобедрена става е изкуствена е необходимо периодичното явяване на контролен преглед. Повечето ортопеди препоръчват преглед веднъж годишно за да се контролира състоянието на костта и износването на ендопротезата. Обикновено прегледът от ортопед и рентгенографското изследване установяват състоянието на изкуствената става. Периодичните прегледи могат да предотвратят последиците от усложнения като разхлабване, износване или фрактура около ендопротезата.

Образни изследвания

1. Конвенционална рентгенография – наблюдават се стеснение на ставната цепка, наличие на остеофити (шипове), субхондрална костна склероза, субхондрални кисти, нарушаване контурите на бедрените кондили.
2. Магнитно-резонансна томография (МРТ) и Компютърна томография (КТ) – загуба на хрущял, излив във ставата, дегенеративни промени в менискусите, субхондрален оток на костта.
3. Сонографско (ултразвуково) изследване – дава възможност за установяване на съпътстващи увреди на меките тъкани, които не могат да се установят с конвенционалната рентгенография.

Физикални изследвания

При физикален преглед и изследване на колянната става със съответните приоми се установява:
1. Болезнена походка, предизвикваща накуцване.
2. Умерена палпаторна болка по ръбовете на ставата, около капачето и в задколянната ямка.
3. Оток и затопляне на кожата над ставата.
4. Наличие на крепитации при движения в колянната става.
5. Хипотрофия на бедрената мускулатура откъм засегнатата страна.
6. Загуба на екстензия (флексионна контрактура), и невъзможност за пълно свиване на коляното.
7. Деформация на ставата.
След клиничното изследване на едната колянната става, задължително се прави сравнително изследване и на другата.

Как се лекува гонартроза?

• Консервативно лечение
Консервативното лечение включва отбременяване на ставата, намаляване на телесната маса, ползване на помощни средства (патерици, бастуни и др.), наколенки и други динамични шини за коригиране центража на долния крайник, промяна на петата/токовете на обувките, коригиращи подложки при варусна или валгусна деформация. В консервативното лечение се включват и физиотерапевтични процедури, балнеосанаториално лечение, както и кинезитерапевтични процедури за поддържане тонуса на мускулатурата и увеличаване обема движения.
• Медикаментозно лечение
Медикаментозното лечение включва – нестероидните противовъзпалителни средства, аналгетиците, кортикостероиди, хондропротектори.
• Оперативно лечение
Към оперативно лечение се преминава при неуспех на консервативното. Прилагат се следните методи:
1. Артроскопия и дебридман (отстраняване) на свободни хрущялни фрагменти вътре в ставата.
2. Абразионна хондропластика.
3. Мозаечна (хрущялна) пластика при ограничени дефекти.
4. Остеотомия, която коригира неточния центраж на долния крайник.
5. Колянно ендопротезиране.

Какво представлява колянна ендопротеза и колянно ендопротезиране?

Това е една възможност за пациентите, които не са се подобрили след консервативното лечение или друго оперативно лечение и качеството им на живот е сериозно засегнато. Съществуват два вида колянни ендопротези: уникондилни и тотални, като последните са по-разпространени. При уникондилните се премахва хрущяла и част от костта на единия отдел на колянната става, докато при тоталните колянни ендопротези се отстранява хрущяла и част от костта на износените външен и вътрешен отдел на ставата между бедрото и големия пищял, а също и хрущяла и част от задната повърхност на капачката. Отстранените отдели и при двата вида ендопротези се заместват от метални или пласмасови компоненти. Протезата се прикрепва чрез костен цимент или се вгражда в костта. Всички тотални колянни изкуствени стави се състоят от следните компоненти: бедрена компонента, тибиална компонента, пателарна компонента и пластмасов инлей. Хирургичната интервенция отнема около 2 часа и изисква от 7 до 14 дни болничен престой. Възстановяването след операцията включва физикална терапия целяща възвръщане силата и функцията на крайника, като се използват патерици, бастун или проходилки за 6 до 8 седмици след операцията. Нестероидни противовъзпалителни средства и водна терапия потенцират резултатите от операцията чрез поддържане на муслулния тонус и обема на движения. В някои случаи симптомите на гонартрозата могат да изчезнат в рамките на 2 до 3 седмици след операцията, но този период може да отнеме до 6 месеца за постигане на пълно възстановяване. Обикновенно през това време болката постепенно намалява.

Усложнения при гонартроза

• Усложнения
1. Инфектиране на ендопротезата.
2. Дислокация (изкълчване) – случва много рядко при изкуствената колянна става, за разлика от изкуствената тазобедрена става.
3. Кръвозагуба, изискваща кръвопреливане.
4. Увреда на нерв.
5. Счупване на кост.
6. Тромбоемболични усложнения.

• Дългосрочни усложнения
Най-честата причина за компрометирането на тоталното заместване на колянната става е разхлабването на нейните компоненти, което води до появата на движение между импланта и костта. То е свързано с болки, оток на оперираното коляно. Това налага нова оперативна намеса, т.нар. “реендопротезиране”, при което се извършва подмяна на някои или на всички от протезните компоненти. Възстановяването е по-дълго в сравнение с първичното ендопротезиране на ставата.
В заключение, в днешни дни операциите за имплантиране на колянна ендопротеза са едни от най-успешните и резултатни хирургични намеси върху опорно-двигателния апарат. Резултатите от ставното ендопротезиране са надежни и над 95% от пациентите съобщават за добри до отличн резултати в рамките на 10 години. Дългосрочните резултати се подобряват непрестанно с въвеждането на нови импланти и нови хирургични техники.

Болест на Де Кервен

Стенозиращ хроничен теносиновит на палеца [de Quervain] представлява заболяване, което се характеризира с възпаление на сухожилието на m. extensor pollicis brevis и m. abductor pollicis longus, които преминават през първия дорзален канал на китката. Страданието се наблюдава най-често след 30 годишна възраст. Женският пол е 10 пъти по-често засегнат от мъжкия, което може да се обясни с по-големия мобилитет на карпометакарпалните стави при жените. Много често страданието е резултат на ревматоиден артрит.

Водещ симптом при стенозиращ хроничен теносиновит на палеца [de Quervain] е болката в областта на радиалния стилоиден израстък и слабост в отвеждането и екстензията на палеца. Тестът на H. Finkelstein е позитивен. Във филогенетичното развитие m. extensor pollicis brevis е най-млада формация и 5% може да липсва. Освен болка е възможно да се наблюдава още повишена чувствителност и подуване в областта на палеца.

Диагнозата стенозиращ хроничен теносиновит на палеца [de Quervain] се поставя след снемане на подробна анамнеза, осъществяване на щателен физикален преглед и провеждане на образни и лабораторни изследвания. За потвърждаване на диагнозата се прилага тестът на H. Finkelstein, който е положителен. Диференциална диагноза на заболяването се прави с артрозен процес в гривнената става, псевдоартроза на скафоидната кост, синдром на Wartenberg и други.

Лечението на стенозиращ хроничен теносиновит на палеца [de Quervain] може да бъде консервативно или хирургично. Консервативното лечение е успешно в ранните стадии на страданието с физиотерапия и локално приложение на кортизонови препарати. При хроничните случаи лечението е оперативно с отваряне на първия дорзален канал.

Тазобедрена става

Анатомия на тазобедрена става

Тазобедрената става (articulatio coxae) е сферична става, която се изгражда от свързването на тазовата (os caxae) и бедрената кост (femur). Ставните повърхности са представени от главата на бедрената кост и окръглената ямка на тазовата кост, наречена ацетабулум (acetabulum). Костните повърхности на главата и ямката са покрити от хиалинен ставен хрущял, който притежава еластичност и действа, като амортисъор при сътресения в ставата. Тазобедрената става се загражда от ставна капсула, която заедно със ставните повърхности ограничава ставната кухина, изпълнена със синовиална течност, която навлажнява повърхноста на ставните хрущяли и облекчава триенето между тях. Ставната капсула е укрепена от три ставни връзки, които предпазват ставата от изкълчване и разместване на ставните повърхности и нарушаването на нейната цялост. Мощтни мускули заобикалят тазобедрената става и играят важна роля в стабилността и.

Функция на тазобедрената става

Тазобедрената става е една от най-обременените стави от тежеста на тялото и от действието на мощните мускули, които я заобикалят. Всеки дегенеративен процес който засяга ставните повърхности, нарушава биомеханичните и отнасяния и може да доведе от нарушения в походката до невъзможност за придвижване. Движенията в нея се осъществяват в три равнини. Те включват: сгъване/разгъване, вътрешно и външно завъртане (ротация), отвеждане (абдукция) и привеждане (аддукция).

Често задавани въпроси

• Не съм ли много млад за смяна на тазобедрена става?
Възрастта не е стриктен критерий за смяна на тазобедрената става. Показания за смяна на тазобедрената става са инвалидизиращата болка, ограниченията във функцията и лошото качество на живот поради увреждането на ставата.
• Кои са най-честите усложнения след ендопротезиране на тазобедрената става?
Изкълчването на изкуствената става е най-честото усложнение след ендопротезиране на тазобедрената става. Наместването обикновено става под анестезия, след което се налага покой на легло или имобилизация с ортеза или гипс. Инфекция, кръвоизлив или нарушение във функцията на ставата са много по-редки усложнения.
• Колко ще издържи сменената ми става?
Съвременната тазобедрена ендопротеза функционира добре при 90-95% от пациентите след 15 години.

Диагнозата „халукс валгус“ или „бунион“

Диагнозата „халукс валгус“ (HALUX VALGUS),  „кокалчета на пръстите на краката“ или „бунион“  e добре познат   проблем за съвременната жена. Представлява изкривяване на палеца на ходилото в посока малките пръсти, като в последствие се оформя костна издутина по върешната повърхност на стъпалото. Палецът  може да се завърти, а притисканите от него малки пръсти също да се деформират, даже да го възкачат. Ходилото става грозно, но и болезнено; трудно се намират подходящи обувки; продължителното ходене започва да става с почивки или с временно събуване. Предпочитаните от повечето жени  високи токове и тесни отпред елегантни платформи стават невъзможни за използуване.
Говоря в женски род, защото заболяването е предимно при жени( Ж/М = 8/2). Оплакват се от болки, търсят съвети от семейния лекар или от специалисти ортопеди,  а не смеят да предприемат нищо като лечение. Предлаганите в мрежата различни устройства (сепаратори на пръстите, лепенки за омекотяване на оформилите се мазоли, приспособления за „изправяне“ на палците по време на сън) не могат да решат трайно проблема. Те помагат само в началните фази на заболяването и то за да го забавят.
Единственият вариант за разумно лечение е оперативното лечение. Това поражда естествен страх в пациентите. често се чува репликата: “ Докторе, не смея да се оперирам – тези операции не били успешни!“.  Не мога да се съглася с това. В началото по-опитните ортопеди обясняваха, че за лечението на това заболяване има повече от 200 вида операции, което означава, че никоя от тях не е достатъчно ефективна или сигурна.  Това обаче беше отдавна. Правилната предварителна оценка на ходилото ( по външни,  рентгенови и плантографски  критерии), както и  използуването на прецизни инструменти и специални за целта импланти, направиха стъпалната хирургия много по сигурна и гарантираща оздравяването. Прилаганите днес оперативни процедури са „само“ няколко(5-6). Коя точно да се избере се решава по определен алгоритъм, съобразен с тежестта на деформацията. Тогава възможните грешки или неуспехи са минимални. Времето за възстановяване  – използуване на помощни средства, специални обувки е за много кратко време или изобщо не се налага такова. И всичко това работи успешно по света!  Не случайно през последните 10 години се разработи нова подспециалност на ортопедията, наречена „ подиатрия“ – наука за лечение на стъпални заболявания. Водещи специалисти в „подиатричната хирургия“ днес са от  САЩ, Канада и от повечето западни държави. Тези нови правила се прилагат вече и в България.
Това, което трябва да знаят пациентите с този проблем е, че решаването му днес е успешно и трябва да се забравят насложените от миналото страхове.