Category Archives: Коксартроза

Преден достъп за смяна на тазобедрена става

Този вид хирургически достъп при операция за смяна на тазобедрената става е най-щадящия известен на съвременната ортопедия.

С радост Ви съобщавам, че рутинно работим с преден достъп за смяна на тазобедрената става. Предимствата спрямо другите достъпи са:
1. Минава се между мускулите, не се режат мускули и възстановяването и болката след операцията са минимални.
2. Пациента е разположен по гръб – може много точно да се определи дължината на крайниците.
3. Няма следоперативни ограничения по повод мобилизацията – поради бързото възстановяване няма нужда от физиотерапия в повечето случаи.
4. Малък разрез отпред на тазобедрената става с добър козметичен ефект.
5. Възможност да се сменят двете стави в една операция.
6. Намалена кръвозагуба

За първи път и единствени в България разполагаме с нов вид софтуер за предоперативно планиране при сняма на коляно и тазобедрена става. С помощта на програма изчисляваме с точност до милиметър необходимите размери импланти, който трябва да се поставят за да се възстанови нормалната анатомия и да се уеднакви дължината на крайниците. Програмата показва и точно къде трябва да се направят костните срезове и в базата данни са вкарани всички видове и модели импланти в съвременната ортопедия и травматология. Това ни позволява да минем на друг етап в ендопротезирането и ни доближава до съвършенството, към което се стремим в лечението на всеки един пациент.

При интерес, моля запазете си час за консултация

Нов метод ни спасява от болките в основата на палеца

Всеки средно статистически работещ българин страда от болки в ръцете и по-специално в основата на палеца. Съвременната медицина предлага много методи на лечение на артрозната болест в основата на палеца – от приемането на обезболяващи перорално до кортикостероидни инжекции в засегнатата става.

Тези мерки са само временно решение. С течение на времето артрозните изменения на трапецио-метакарпалната става се задълбочават, също както и при коксартрозата и гонартрозата.

Диагнозата се поставя от специалист след направата на рентгенография. Съществуват редица операции – от премахването на малката трапецовидна кост до смяна на ставата.

На Вашето внимание представям сравнително нова оперативна техника, която се прилага успешно в Америка от десетилетия, даваща отлични резултати при лечението на това артрозно заболяване.

При тази операция трапецовидната кост се премахва, тъй като ставата е тотално износена. След това се взима половината от едно от сухожилията на предмишницата, което се използва за стабилизация на палеца. Прави се тунел в метакарпалната костица, а сухожилието се навина на ” охлюв ” и се поставя на мястото на премахнатата трапецовидна кост. То играе ролята на спейсър – запълва празното пространство и осигурява безболезнено движение на първата метакарпална кост върху себе си. По този начин движенията се запазват и стават безболезнени, поради липсата на триене.

След оперативната намеса се носи имобилизация за около 45 дни, след което се провежда рехабилитация. Болките моментално изчезват след операцията. Силата на хвата се възстановява на 98% при повечето пациенти. Има клинични проучвания, които доказват, че този вид операция е много по-успешна и с по-добри резултати отколкото смяна на самата става.

Ако искате да се отървете от досадните болки в основата на палеца, свържете се с мен и си запазете час за преглед. Операцията се поема от здравната каса и е безплатна за пациента.

Контузия в коляното и увреда на менискуса

 

 

 

в тази статия

Подобно на много травми на коляното , разкъсванията на менискуса могат да бъдат болезнени и инвалидизиращи. За съжаление, това е често срещано явление. В действителност, менискалното разкъсване е едно от най-често срещаните хрущялни наранявания на коляното .

Какво е това менискус

Това е парче от хрущял в коляното , което смекчава натоварването и стабилизира ставата. Той предпазва костите от износване. За да разкъсате тази хрущялна плочка само трябва да усучете рязко коляното си. В някои случаи парче от разкъсания хрущял се движи свободно в ставата, т. нар. „ ставна мишка ”, което предизвиква блокиране на коляното. Менискалните увреди са често срещани в контактните спортове като футбол, както и безконтактни спортове, изискващи скокове като волейбол, баскетбол и др. Увредата настъпва, когато човек сменя посоката внезапно по време на движение, и често се случва по едно и също време с други травми на коляното; като нараняване на предната кръстна връзка (ПКВ). Разкъсванията на мениска са с повишен риск за по-възрастни спортисти, тъй като менискусът отслабва с възрастта. Повече от 40% от хората над 65 години имат дегенеративни увреди на менискусите.

Какво е усещането при скъсан менискус?

Симптомите включват:

  • Болка в коляното
  • Подуване
  • „ Изпукване ” при настъпването на увредата
  • Трудност при огъване и изправяне на крака
  • Тенденция да блокира увреденото коляно

Първоначално болката може да не е толкова силна. Може дори да продължите физическите си упражнения или спорт. Но след известен покой, когато се развие възпалението, болката се засилва значително до невъзможност за движение в увредената става.

За да се диагностицира увредата, трябва да ви прегледа специалист ортопед-травматолог. Той или тя ще иска да чуе подробности за това как се е получило нараняването. Рентгенографията може да е необходима за да се изключи фрактура и артроза на ставата. Може да се наложи ЯМР ( ядрено-магнитен резонанс ), което позволява по-подробна оценка на меките тъкани в колянната става. Ясно може да се види мястото на увредата и да се направи цялостна оценка на състоянито на хрущяла в коляното.

Какво е лечението?

Лечение на скъсания менискус зависи от размера и местоположението на увредата. Други фактори, които влияят на лечението, включват възраст, ниво на активност и придружаващи травми. Външната част на менискуса, често се описва като “червената зона”, има добро кръвоснабдяване и понякога увредата в тази зона може да зарастне спонтанно, ако разкъсването е малко. Вътрешните две трети на менискуса са известени като “бяла зона”, която няма добро кръвоснабдяване и се подхранва от ставната течност. Увредите в тази зона няма да изчезнат сами по себе си, тъй като това пространство няма кръвоносни съдове.

 

За щастие, не за всички разкъсвания на менискуса се налага оперативна намеса. Ако коляното не се заключва, стабилно е, а симптомите отшумят, консервативното лечение може да е достатъчно.

За да се ускори възстановяването:

  • Покой.Да се ограничи физическата активност.
  •  Използвайте патерици, за да помогнете за облекчаване на болката.
  • Студени компреси, за да намалите болката и отока. Правете ги в продължение на 15-20 минути на всеки 3-4 часа за 2-3 дни или до отшумяване на болката и спадане на отока.
  •  Използвайте еластична превръзка или ортеза на засегнатото коляно, за да се контролира отока.
  • Повдигнете увредения крайник, когато седите или лежите на няколко възглавници ( над нивото на сърцето ).
  • Нестероидни противовъзпалителни средства ( НСПВС ), ще помогнат за болката и отока. Въпреки това, тези лекарства могат да имат странични ефекти, такива като повишен риск от кървене и язви. Те трябва да се използват само от време на време, освен ако вашият лекар казва друго.
  • Използвайте стречинг и укрепващи упражнения, за да намалите  стреса върху коляното си. Посъветвайте се със своя лекар, за да ви препоръча физиотерапевт.
  • Избягвайте контактни спортове, както и тичане и скачане.

Консервативното лечение не винаги дава добри резултати. Ако разкъсването е голямо, а ставата нестабилна и се заключва, само хирургичната намеса може да премахне увредения хрущял и да изчисти ставните мишки. Процедурата обикновено е доста проста и често можете да се прибера вкъщи  след нея. Може да се наложи ортеза след това за защита, ако се извършва възстановяване на връзки.

За 85% до 90% от хората, които претърпяват операцията за менискус, краткосрочните резултати са добри до отлични. Но в дългосрочен план, хората, които имат голяма менискална  увреда, която налага премахване на по-голяма част от менискуса, могат да бъдат с по-висок риск от развитие на гонартроза .

 

Кога ще почувствам коляното си по-добре?

Възстановителният период зависи от редица фактори, включително колко тежка е увредата на мениска. Пълното възстановяване от операцията може да отнеме 4 до 6 седмици, в зависимост от вида на процедурата, която се извършва, както и от други фактори. Но имайте предвид, че хората също се лекуват с различни темпове. В повечето случаи физикалната терапия се използва след операция, за да сведе до минимум усложненията и ускори  възстановяването.

 

Ако вашият медицински екип е съгласен, може да замените една активност с друга. Например бегачите могат да плуват до пълното си възстановяване.

Каквото и да правите, не бързайте! Не се опитвайте да се върнете към старото си ниво на физическа активност , докато:

  • Можете напълно да свивате и изправяте коляното си, без болка.
  • Липсва  болка при ходене, джогинг, спринт, или скок.
  • Коляното вече не е подуто.
  • Контузеното коляно е толкова стабилно, колкото здравото.

Ако започнете да използвате коляното си, преди да е оздравяло, вие може да допринесете за по-нататъшно увреждане.

Как да се предпазя от скъсване на мениска?

Разкъсванията на менискуса са трудни да се предотвратят, тъй като те обикновено са в резултат на злополука. Но някои предпазни мерки биха могли да намалят рисковете от травма на коляното.

Съвети:

  • Дръжте бедрените си мускули тонизирани, с редовни упражнения.
  • Загрявайтее добре преди физичеко натоварване
  • Дайте си време за почивка между тренировките. Уморените мускули може да увеличат риска от нараняване.
  • Уверете се, че сте с удобни спортни обувки с анатомична подметка.
  • Правете стречинг.
  • Никога не увеличавайте интензивността на вашата тренировка рязко . Направете промени бавно.

 

Какво е Коксартроза?

Коксартрозата е хронично заболяване на опорно-двигателния апарат, като характерните изменения започват от хрущялите, като по-късно засягат костите и капсуло-връзковия апарат на ставата. Най-честата причина за възникване на коксартрозата е вродената дисплазия на тазобедрената става. Освен нея, като причини за появата могат да се включат и други: 1/ ревматоиден артрит – автоимунно заболяване, при което синовиалната мембрана е възпалена, задебелена, произвежда се твърде много ставна течност, уврежда се ставният хрущял, което води до болка и скованост; 2/ остеоартрит – при това заболяване ставният хрущял покриващ костните краища е износен и костните повърхности се трият една в друга причинявайки болка и скованост; 3/ аваскуларна некроза (разтройство в кръвообращението на бедрената глава) след счупвания, изкълчвания, нарушен метаболизъм и др.
Измененията, които се наблюдават в ставата са характерни за всички дегенеративни заболявания. Хрущялът, който покрива ставните повърхности изтънява. Той променя своята структура и цвят. Става мътен, без блясък и се появяват микрофрактури по повърхността му. Костната тъкан разположена под него също се променя. В нея се появяват кости кисти. Около ставата се появяват остеофити – така наречените шипове.

Какви са симптомите на коксартрозата?

1. Клиничната картина се характерезира на първо място с болка. В началото болката е слаба, бързопреходна и неопределена. Тя се появява при претоварване и сутрин при прохождане и намалява или изчезва при покой. С напредване на процеса болката се засилва.
2. Ограниченията на движенията в тазобедрената става са вторият важен симптом. В началния период болният може да не е усетил ограничения и те се откриват при щателен преглед от страна на ортопед-трвматолога.
3. Третият клиничен белег са контрактурите в областта на тазобедрената става. Те водят до геометрично скъсяване на крайника.
4. Куцането е друга проява на заболяването. В началото то се появяна от щаденето на крайника от страна на пациента поради болката, но впоследствие е в резултат на различната дължина на крайниците.

Как се диагностицира коксартрозата?

За поставяне на диагнозата коксартроза важно значение имат анамнестичните данни за прогресивно нарастване на болката отначало при двигателна активност, а в последствие и при необременяване на крайника. Ограничение на движенията в тазобедрената става, накуцването и скъсяването на крайника също насочва към диагнозата. В диференциално диагностично отношение трябва да се имат и други заболявания, които могат да се характеризират с подобни оплаквания, като дискова херния, аневзизмални промени по съдовете, урологични или гинекологични заболявания.
Диагнозата се постявя въз основа на гореспоменатите данни от оплакванията на пациента и клиничния преглед от ортопед-трвматолог.

Физикални изследвания

При физикален преглед и изследване на колянната става със съответните приоми се установява:
1. Болезнена походка, предизвикваща накуцване.
2. Умерена палпаторна болка по ръбовете на ставата, около капачето и в задколянната ямка.
3. Оток и затопляне на кожата над ставата.
4. Наличие на крепитации при движения в колянната става.
5. Хипотрофия на бедрената мускулатура откъм засегнатата страна.
6. Загуба на екстензия (флексионна контрактура), и невъзможност за пълно свиване на коляното.
7. Деформация на ставата.
След клиничното изследване на едната колянната става, задължително се прави сравнително изследване и на другата.

Как се лекува коксартрозата?

• Консервативно лечение:
Консервативно лечение включва отбременяване на ставата, намаляване на телесната маса, препоръки за избягване на носенето на по-големи допълнителни товари, ползване на помощни средства (патерици, бастуни и др.). В консервативното лечение се включват и физиотерапевтични процедури, балнеосанаториално лечение, както и кинезитерапевтични процедури за поддържане тонуса на мускулатурата и увеличаване обема движения.
• Медикаментозно лечение:
Медикаментозното лечение включва – нестероидните противовъзпалителни средства, аналгетиците, миорелаксанти, глюкокортикостероидните средства, хондропротектори.
• Оперативно лечение:
Към оперативно лечение се преминава при неуспех на консервативното. То се състои в ендопротезиране на тазобедрената става. В днешни дни операциите за имплантиране на тазобедрена ендопротеза са едни от най-успешните и резултатни хирургични намеси върху опорно-двигателния апарат. Съществуват еднополюсни и двуполюсни тазобедрени ендопротези. Далеч по-разпространени са двуполюсните (или наречени още “тотални”) протези. Тоталното тазобедрено ендопротезиране представлява сложна хирургична интервенция, при която износената ставна повърхност на ставната ямка на таза (ацетабулума), износената ставна повърхност на бедрената глава и самата глава, както и част от бедрената шийка се отстраняват от тялото и на тяхно място се имплантират компонентите на изкуствената тазобедрена става, които се сглобяват във вътрешността на тялото. Двуполюсни тазобедрени изкуствени стави се състоят от следните компоненти: бедрено стебло (направена от специални метални сплави), бедрена главичка (направена от свръздрав и фино полиран метал или керамика), тазова капсула (направена от полиетилен, керамика или метал, която може да има външна метална обвивка – черупка). Съществува безциментно и циментно вграждане на тези компоненти. И при двете техники имат доказан ефективен в дългосрочен използваем имплант. Болничният престой след тази процедура е от 3 до 7 дни. Облекчение на болката в ставата настъпва почти своевременно след операцията. Възстановяване след операцията включва физикална терапия целяща възстановяване на силата и функцията на крайника, като се използват патерици, бастун или проходилки за 4-8 седмици. След 3-6 месеци повечето пациенти се възстановяват и се връщат към нормален начин на живот.

Усложнения при коксартрозата

• Усложнения:
1. Инфектиране на ендопротезата при около 1%.
2. Дислокация (изкълчване): бедрената компонента на протезата се размества спрямо другата и част, която се намира в ставната ямка (ацетабуларната компонента). Това състояние често изисква закрита репозиция. Протезата се намества под анестезия.
3. Кръвозагуба, изискваща кръвопреливане.
4. Увреда на нерв
5. Счупване на бедрената кост
6. Тромбоемболичните усложнения
• Дългосрочни усложнения:
Най-честата причина за компрометирането на тоталното заместване на тазобедрената става е разхлабването на нейните компоненти, корто води до резорбция на коста около тях, съпроводено със съответната симптоматика. То се наблюдава както при циментите, така и при нециментните протези. Това налага нова оперативна намеса, т.нар. “реендопротезиране”, при което се извършва подмяна на някои или на всички от протезните компоненти. Възстановяването е по-дълго в сравнение с първичното протезиране на ставата.
В заключение, при правилно подбрани пациенти, добре изпълнена оперативна интервенция, стриктно спазване на рехабилитационния режим и лекарските указания изкуствената става “преживява” и функционира нормално поне 15 години при около 80-85% от пациентите. Дългосрочните резултати се подобряват непрестанно с въвеждането на нови импланти и нови хирургични техники. Налице е и тенденция за нямаляване процента на усложненията, свързани с тазобедреното ендопротезиране.