Category Archives: Заболявания при жените

Болест на Де Кервен

Стенозиращ хроничен теносиновит на палеца [de Quervain] представлява заболяване, което се характеризира с възпаление на сухожилието на m. extensor pollicis brevis и m. abductor pollicis longus, които преминават през първия дорзален канал на китката. Страданието се наблюдава най-често след 30 годишна възраст. Женският пол е 10 пъти по-често засегнат от мъжкия, което може да се обясни с по-големия мобилитет на карпометакарпалните стави при жените. Много често страданието е резултат на ревматоиден артрит.

Водещ симптом при стенозиращ хроничен теносиновит на палеца [de Quervain] е болката в областта на радиалния стилоиден израстък и слабост в отвеждането и екстензията на палеца. Тестът на H. Finkelstein е позитивен. Във филогенетичното развитие m. extensor pollicis brevis е най-млада формация и 5% може да липсва. Освен болка е възможно да се наблюдава още повишена чувствителност и подуване в областта на палеца.

Диагнозата стенозиращ хроничен теносиновит на палеца [de Quervain] се поставя след снемане на подробна анамнеза, осъществяване на щателен физикален преглед и провеждане на образни и лабораторни изследвания. За потвърждаване на диагнозата се прилага тестът на H. Finkelstein, който е положителен. Диференциална диагноза на заболяването се прави с артрозен процес в гривнената става, псевдоартроза на скафоидната кост, синдром на Wartenberg и други.

Лечението на стенозиращ хроничен теносиновит на палеца [de Quervain] може да бъде консервативно или хирургично. Консервативното лечение е успешно в ранните стадии на страданието с физиотерапия и локално приложение на кортизонови препарати. При хроничните случаи лечението е оперативно с отваряне на първия дорзален канал.

Тазобедрена става

Анатомия на тазобедрена става

Тазобедрената става (articulatio coxae) е сферична става, която се изгражда от свързването на тазовата (os caxae) и бедрената кост (femur). Ставните повърхности са представени от главата на бедрената кост и окръглената ямка на тазовата кост, наречена ацетабулум (acetabulum). Костните повърхности на главата и ямката са покрити от хиалинен ставен хрущял, който притежава еластичност и действа, като амортисъор при сътресения в ставата. Тазобедрената става се загражда от ставна капсула, която заедно със ставните повърхности ограничава ставната кухина, изпълнена със синовиална течност, която навлажнява повърхноста на ставните хрущяли и облекчава триенето между тях. Ставната капсула е укрепена от три ставни връзки, които предпазват ставата от изкълчване и разместване на ставните повърхности и нарушаването на нейната цялост. Мощтни мускули заобикалят тазобедрената става и играят важна роля в стабилността и.

Функция на тазобедрената става

Тазобедрената става е една от най-обременените стави от тежеста на тялото и от действието на мощните мускули, които я заобикалят. Всеки дегенеративен процес който засяга ставните повърхности, нарушава биомеханичните и отнасяния и може да доведе от нарушения в походката до невъзможност за придвижване. Движенията в нея се осъществяват в три равнини. Те включват: сгъване/разгъване, вътрешно и външно завъртане (ротация), отвеждане (абдукция) и привеждане (аддукция).

Често задавани въпроси

• Не съм ли много млад за смяна на тазобедрена става?
Възрастта не е стриктен критерий за смяна на тазобедрената става. Показания за смяна на тазобедрената става са инвалидизиращата болка, ограниченията във функцията и лошото качество на живот поради увреждането на ставата.
• Кои са най-честите усложнения след ендопротезиране на тазобедрената става?
Изкълчването на изкуствената става е най-честото усложнение след ендопротезиране на тазобедрената става. Наместването обикновено става под анестезия, след което се налага покой на легло или имобилизация с ортеза или гипс. Инфекция, кръвоизлив или нарушение във функцията на ставата са много по-редки усложнения.
• Колко ще издържи сменената ми става?
Съвременната тазобедрена ендопротеза функционира добре при 90-95% от пациентите след 15 години.

Диагнозата „халукс валгус“ или „бунион“

Диагнозата „халукс валгус“ (HALUX VALGUS),  „кокалчета на пръстите на краката“ или „бунион“  e добре познат   проблем за съвременната жена. Представлява изкривяване на палеца на ходилото в посока малките пръсти, като в последствие се оформя костна издутина по върешната повърхност на стъпалото. Палецът  може да се завърти, а притисканите от него малки пръсти също да се деформират, даже да го възкачат. Ходилото става грозно, но и болезнено; трудно се намират подходящи обувки; продължителното ходене започва да става с почивки или с временно събуване. Предпочитаните от повечето жени  високи токове и тесни отпред елегантни платформи стават невъзможни за използуване.
Говоря в женски род, защото заболяването е предимно при жени( Ж/М = 8/2). Оплакват се от болки, търсят съвети от семейния лекар или от специалисти ортопеди,  а не смеят да предприемат нищо като лечение. Предлаганите в мрежата различни устройства (сепаратори на пръстите, лепенки за омекотяване на оформилите се мазоли, приспособления за „изправяне“ на палците по време на сън) не могат да решат трайно проблема. Те помагат само в началните фази на заболяването и то за да го забавят.
Единственият вариант за разумно лечение е оперативното лечение. Това поражда естествен страх в пациентите. често се чува репликата: “ Докторе, не смея да се оперирам – тези операции не били успешни!“.  Не мога да се съглася с това. В началото по-опитните ортопеди обясняваха, че за лечението на това заболяване има повече от 200 вида операции, което означава, че никоя от тях не е достатъчно ефективна или сигурна.  Това обаче беше отдавна. Правилната предварителна оценка на ходилото ( по външни,  рентгенови и плантографски  критерии), както и  използуването на прецизни инструменти и специални за целта импланти, направиха стъпалната хирургия много по сигурна и гарантираща оздравяването. Прилаганите днес оперативни процедури са „само“ няколко(5-6). Коя точно да се избере се решава по определен алгоритъм, съобразен с тежестта на деформацията. Тогава възможните грешки или неуспехи са минимални. Времето за възстановяване  – използуване на помощни средства, специални обувки е за много кратко време или изобщо не се налага такова. И всичко това работи успешно по света!  Не случайно през последните 10 години се разработи нова подспециалност на ортопедията, наречена „ подиатрия“ – наука за лечение на стъпални заболявания. Водещи специалисти в „подиатричната хирургия“ днес са от  САЩ, Канада и от повечето западни държави. Тези нови правила се прилагат вече и в България.
Това, което трябва да знаят пациентите с този проблем е, че решаването му днес е успешно и трябва да се забравят насложените от миналото страхове.