За гонартрозата

Какви са симптомите на гонартроза?

1. Най-честият симптом на гонартрозата е болката. Обикновено тя се усеща по-силно от вътрешната страна на коляното или зад капачето. Характерна е и болката при слизане от стълби или при ставане от ниско столче. В началните стадии болката се появява при по-интензивно натоварване на коляното и отшумява при покой, а в по-напредналите става почти постоянна и независеща от натоварването.
2. Оток на ставата с преходен хидропс (изпълване на ставата с течност).
3. Постепенно ограничаване на сгъването и разгъването в коляното.
4. Хипотрофия (намаляване размера и силата) на четириглавия мускул на бедрото.
5. Характерно триене при пасивни и активни движения.
6. Изкривяване на подбедрицата навътре към другия крак (варусна деформация) или по-рядко навън (валгусна деформация).
7. Флексионна контрактура – състояние, при което кракът е трайно сгънат в различна степен в коляното и не може да бъде изправен.
8. Деформация на ставата до такава степен, че формата на коляното да се промени изцяло и да се наруши съществено походката. Болните може да накуцват и да се придвижват с едно или повече помощни средства.

Как се диагностицира гонартроза?

За поставяне на диагноза гонартроза важно значение имат данните от анмнезата (историята на пациента) за болка в коляното, която в началото се появява само при претоварване, а в последствие и при покой. Появата на оток, oграничение на движенията до флексионни контрактури (невъзможност за пълно изправяне на коляното), хипотрофия на четириглавия мускул на бедрото, характерно триене също насочва към диагнозата. В диференциално диагностично отношение трябва да се имат и други заболявания, които могат да се характеризират с подобни оплаквания, като коксартроза, дискова херния, увреди на менискусите, разтройства на връзковия апарат, пателомалация, дисециращ остеохондрит и др.
Диагнозата се поставя въз основа на гореспоменатите данни от оплакванията на пациента и клиничния преглед от ортопед-травматолог.

Възстановяване след операция

Тъй като дегенеративните ставни заболявания обикновено прогресират ендопротезирането е избор, когато консервативното лечение не постига желания резултат.

Първоначалните грижи за раната след операцията изискват оперативният разрез да се поддържа чист и сух поне две седмици след сваляне на конците. През първите два месеца трябва да се спазват и известни мерки за да не настъпи изкълчване на ендопротезата:
• Без максимално свиване в ставата (като напр. сядане на тоалетна или нисък стол)
• Ставането от легнало в изправено положение трябва да се извършва много внимателно
• Влизането или излизането от лек автомобил трябва да става много внимателно.
• Пациентите трябва да избягват кръстосването на краката си, тъй като това може да доведе до изкълчване на ставата.
• Вдигането на тежести или продължителното изкачване на стълби трябва да се избягват.

Упражненията след операцията целят да се възстанови мускулната сила и баланс. Повечето пациенти ходят с патерици или проходилка около 2 месеца след операцията. Пълното възстановяване на мускулната функция, нормализиране на походката и подобряването на качеството на живот изискват период от 6 до 9 месеца. Обезболяването обикновено настъпва веднага след операцията.

Проследяване

Поради това, че новата тазобедрена става е изкуствена е необходимо периодичното явяване на контролен преглед. Повечето ортопеди препоръчват преглед веднъж годишно за да се контролира състоянието на костта и износването на ендопротезата. Обикновено прегледът от ортопед и рентгенографското изследване установяват състоянието на изкуствената става. Периодичните прегледи могат да предотвратят последиците от усложнения като разхлабване, износване или фрактура около ендопротезата.

Образни изследвания

1. Конвенционална рентгенография – наблюдават се стеснение на ставната цепка, наличие на остеофити (шипове), субхондрална костна склероза, субхондрални кисти, нарушаване контурите на бедрените кондили.
2. Магнитно-резонансна томография (МРТ) и Компютърна томография (КТ) – загуба на хрущял, излив във ставата, дегенеративни промени в менискусите, субхондрален оток на костта.
3. Сонографско (ултразвуково) изследване – дава възможност за установяване на съпътстващи увреди на меките тъкани, които не могат да се установят с конвенционалната рентгенография.

Физикални изследвания

При физикален преглед и изследване на колянната става със съответните приоми се установява:
1. Болезнена походка, предизвикваща накуцване.
2. Умерена палпаторна болка по ръбовете на ставата, около капачето и в задколянната ямка.
3. Оток и затопляне на кожата над ставата.
4. Наличие на крепитации при движения в колянната става.
5. Хипотрофия на бедрената мускулатура откъм засегнатата страна.
6. Загуба на екстензия (флексионна контрактура), и невъзможност за пълно свиване на коляното.
7. Деформация на ставата.
След клиничното изследване на едната колянната става, задължително се прави сравнително изследване и на другата.

Как се лекува гонартроза?

• Консервативно лечение
Консервативното лечение включва отбременяване на ставата, намаляване на телесната маса, ползване на помощни средства (патерици, бастуни и др.), наколенки и други динамични шини за коригиране центража на долния крайник, промяна на петата/токовете на обувките, коригиращи подложки при варусна или валгусна деформация. В консервативното лечение се включват и физиотерапевтични процедури, балнеосанаториално лечение, както и кинезитерапевтични процедури за поддържане тонуса на мускулатурата и увеличаване обема движения.
• Медикаментозно лечение
Медикаментозното лечение включва – нестероидните противовъзпалителни средства, аналгетиците, кортикостероиди, хондропротектори.
• Оперативно лечение
Към оперативно лечение се преминава при неуспех на консервативното. Прилагат се следните методи:
1. Артроскопия и дебридман (отстраняване) на свободни хрущялни фрагменти вътре в ставата.
2. Абразионна хондропластика.
3. Мозаечна (хрущялна) пластика при ограничени дефекти.
4. Остеотомия, която коригира неточния центраж на долния крайник.
5. Колянно ендопротезиране.

Какво представлява колянна ендопротеза и колянно ендопротезиране?

Това е една възможност за пациентите, които не са се подобрили след консервативното лечение или друго оперативно лечение и качеството им на живот е сериозно засегнато. Съществуват два вида колянни ендопротези: уникондилни и тотални, като последните са по-разпространени. При уникондилните се премахва хрущяла и част от костта на единия отдел на колянната става, докато при тоталните колянни ендопротези се отстранява хрущяла и част от костта на износените външен и вътрешен отдел на ставата между бедрото и големия пищял, а също и хрущяла и част от задната повърхност на капачката. Отстранените отдели и при двата вида ендопротези се заместват от метални или пласмасови компоненти. Протезата се прикрепва чрез костен цимент или се вгражда в костта. Всички тотални колянни изкуствени стави се състоят от следните компоненти: бедрена компонента, тибиална компонента, пателарна компонента и пластмасов инлей. Хирургичната интервенция отнема около 2 часа и изисква от 7 до 14 дни болничен престой. Възстановяването след операцията включва физикална терапия целяща възвръщане силата и функцията на крайника, като се използват патерици, бастун или проходилки за 6 до 8 седмици след операцията. Нестероидни противовъзпалителни средства и водна терапия потенцират резултатите от операцията чрез поддържане на муслулния тонус и обема на движения. В някои случаи симптомите на гонартрозата могат да изчезнат в рамките на 2 до 3 седмици след операцията, но този период може да отнеме до 6 месеца за постигане на пълно възстановяване. Обикновенно през това време болката постепенно намалява.

Усложнения при гонартроза

• Усложнения
1. Инфектиране на ендопротезата.
2. Дислокация (изкълчване) – случва много рядко при изкуствената колянна става, за разлика от изкуствената тазобедрена става.
3. Кръвозагуба, изискваща кръвопреливане.
4. Увреда на нерв.
5. Счупване на кост.
6. Тромбоемболични усложнения.

• Дългосрочни усложнения
Най-честата причина за компрометирането на тоталното заместване на колянната става е разхлабването на нейните компоненти, което води до появата на движение между импланта и костта. То е свързано с болки, оток на оперираното коляно. Това налага нова оперативна намеса, т.нар. “реендопротезиране”, при което се извършва подмяна на някои или на всички от протезните компоненти. Възстановяването е по-дълго в сравнение с първичното ендопротезиране на ставата.
В заключение, в днешни дни операциите за имплантиране на колянна ендопротеза са едни от най-успешните и резултатни хирургични намеси върху опорно-двигателния апарат. Резултатите от ставното ендопротезиране са надежни и над 95% от пациентите съобщават за добри до отличн резултати в рамките на 10 години. Дългосрочните резултати се подобряват непрестанно с въвеждането на нови импланти и нови хирургични техники.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *