Вродена луксация

ВРОДЕНА ЛУКСАЦИЯ НА ТАЗОБЕДРЕНАТА СТАВА – LUXATIO COXАE CONGENITA – LCC

Вродената луксация на тазобедрената става обхваща широк спектър от аномалии на детската тазобедрена става с динамичен характер в развитието на ставно-костно-хрущялния апарат, вариращи от нестабилност и халтавост до пълно изместване на бедрената глава спрямо един повече, или по-малко дисплазичен ацетабулум (непълноценен ацетабулум)
Днес в света типичната вродена луксация на тазобедрената става се среща рядко – около 0,15%. Честотата й варира от 1,0% до 18,0% за ендемични райони (райони с висок процент заболеваемост) в Сърбия, Македония и България; до 0,01% за Китай и 0% за Африка.
Отговорът за това несъответстветствие е неправилното отглеждане на новороденото, чрез повиване на крачетата, което води до изкълчване на нестабилните стави или развитие на предизвикана дисплазия (непълноценност).
В момента световната наука достига до извода, че водещо е придизвиканото изкълчване на тазобедрената става, а не вроденото. Т.е. децата се раждат здрави, а неправилните грижи за тях ги осакатяват.

ПРИЧИНА И МЕХАНИЗМИ НА ПОЯВА И РАЗВИТИЕ

Основен предразполагащ фактор за развитие на всички форми на дисплазията на тазобедрената става е физиологичния хиперлакситет на съединителната тъкан. Среща се повече при момичета.
Причините за луксация на тазобедрената става при наличие на предразполагащ фактор са следните:
Механични напрежения по време на вътреутробното развитие.

Критичните моменти са:
• 12-тата седмица, когато се извършват първите важни промени в позицията на долните крайници.
• 18-тата седмица, когато започват активните движения на тазобедрената става.
• Последните четири седмици от бременността, когато могат да се появи – седалищно предлежание, разгъване на колената, малко количество околоплодна течност, здрава маточна и коремна мускулатура на майката и други лостови напрежения.

Рискови моменти по време на родовия процес

Създават се от спазъм на различни мускули или мускулни групи в областта на тазобедрената става на детето.

Рискови моменти в следродовия период

Неправилно отглеждане на новороденото.
• Повиване с изпънати долни крайници – особено с наличие на памперс.
• Хващане за петичките с главата надолу.
• Ранно поставяне на бебето по корем – преди третия месец.
• Носене на бебето с една ръка с прибрани бедра.

Наследственост

При нея съществува следния риск за потомството:
• При нормални родители и едно засегната дете – 6%.
• При един засегнат родител – 12%.
• При един засегнат родител и едно засегната дете – 36%.

КАКВО МОЖЕ ДА ВИДИ ВСЕКИ РОДИТЕЛ
• Разлика в броя или нивото на бедрените кожни гънки.
• Външна ротация на луксираното краче.
• Скъсяване на луксирания долен крайник.
• Крив таз. Тазът се наклонява към здравата страна.
• Наличие на други прибавени вродени деформитети на опорно-двигателния апарат (криви крачета, сколиоза, синдактилия, полидактилия и др.).

СОНОГРАФИЯ НА ТАЗОБЕДРЕНАТА СТАВА
• Задължителна за всички новородени до края 6та седмица от раждането, с цел – обхващане на всички новородени.
• За деца, при които съществува дори само един от клиничните белези или фамилна обремененост, т.н. “рискова група” – до 15-тия ден от раждането.
• Работя по световно признатата методика на Професор Граф

ЛЕЧЕНИЕ
Трябва да се знае, че колкото по-рано се диагностицира луксацията, толкова по-голям е шанса болестта да се излекува на 100%.
Педантичния сонографски скрининг в ранна детска възраст единствено гарантира това.
При поставена диагноза лечението се извършва със стремена на Павлик, гипсова имобилизация или различни видове апарати. То е с продължителност няколко месеца и изисква разбиране и активно участие на родителите.

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *