Сколиоза

Сколиозата или сколиотичната болест представлява изкривяване на гръбначния стълб. И до сега причините за появата на изкривяването не са напълно изяснени. Най-общо заболяването може да бъде вродено или придобито – напр. при рахит, неврологично заболяване. Сколиозата започва в детска възраст и обикновено спира със завършване на костния растеж. Впоследствие в напреднала възраст над 60 години,  кривината може да започне да се увеличава или расте бавно, вече поради настъпване на дегенеративни промени в гръбнака.

Леките форми на сколиоза обикновено не причиняват оплаквания и са само козметичен проблем. Основните оплаквания, които могат да се наблюдават са тежест в гърба и лесна умора, както и тъпа, неопределена болка. Възможните причини за болки в гърба и шията са пренапрежение на мускулите и връзките от страната на изпъкване на кривината и притискане на нервните коренчета от срещуположната страна. С напредване на възрастта се намесват и естествените процеси на дегенерация или артроза (износване) на гръбначния стълб – поява на шипове и стесняване на междупрешленните дискове. Основното оплакване при дегенерацията на гръбнака е болката. Тя допълнително влошава оплакванията от страна на деформирания сколиотичен гръбнак. От друга страна самата деформация на гръбначния стълб предразполага към по-ранното му износване.

Развитието на бебетата

 

2 месец
Повдига главата най-малко на 45 градуса. Тя може да бъде задържана така повече от 10 секунди, при това тя се поклаща видимо в двете страни. Лицето и плоскостта на опора образуват ъгъла. Също при седене кърмачето е в състояние за най-малко 5 секунди да държи главата изправена при изразени балансиращи движения. В развитието на ходенето през втория месец се представя една преходна фаза. Рефлекторната реакция на опора на краката и автоматичната походка са във фаза на отзвучаване, т.е. невинаги могат да бъдат предизвикани.

3 месец
Кърмачето може да държи главата си в седнало положение изправена най-малко за половин минута. Това му струва все още значителни усилия, което може да се забележи при балансирането му в седеж. Гърбът е закръглен, той все още не може да се изправи при седеж. Реакциите на опора и автоматизирана походка вече не са налице. Ако искаме да поставим детето върху краката му, те остават свити. Този етап в развитието има различна продължителност. За правилното развитие е важно само това, че кърмачето не изпъва постоянно, и най-вече спазматично, краката си във вертикално положение, но е в състояние също да ги свива активно.

4 месец
При придръпване до седеж главата се повдига смело в положение, определено от продължението на гръбначния стълб нагоре. Детето е много концентрирано по време на извършването на това движение. Кърмачето се държи седнало, като го обхващате за тялото или за надлакетниците и се накланя горната част на тялото внимателно встрани. При полегатото положение на тялото главата винаги ще заема отново отвесно положение спрямо опорната повърхност. Ако детето е малко лениво, то може например чрез духане в лицето или повикване да бъде накарано да изправи глава. В развитието на ходенето четвъртият месец не води до някакви съществени промени. Както в предишния месец краката остават все още в свито положение. То може да бъде замествано за кратко време от изпъване на краката в коленете и глезените, но все още не в тазобедрените стави. Това изправяне на краката не е достатъчно все още да понесе тежестта на детето. Тук трябва да се подчертае, че именно в тази фаза на развитие на ходенето могат да се наблюдават някои временни промени, без да им се отдава някакво значение. Ако едно живо дете започва да се опира активно на краката си още в четвъртия месец, то това си е негово право, но това не трябва да бъде правило.

5 месец
Детето отново се намира във форма на развитие, в която на преден план стои свитото положение. За разлика от новороденото това свито положение е вече активно. При бавно придърпване до седеж това може да се демонстрира класически. Главата се свива нагоре и напред така, че брадичката почти докосва гърдите. Ръцете – най-малко в началото, правят едно малко “повдигане от вис”. Напрежението на коремната и гръбна мускулатура предизвиква силно свиване в тазобедрените стави така, че бедрата почти докосват корема. Картината се допълва и от свиване на колената. Непрекъснато се увеличава способността да се подпира върху краката. В тази възраст е достатъчно само леко да се държи кърмачето под мишниците. Краката се превръщат в опори, чрез които самото дете поема тежестта на тялото си за 1-2секунди. Лекото свиване в тазобедрените стави може да се наблюдава още няколко месеца. По правило детето стои върху пръстите, които драскат /сграбчват/ опорната повърхност. Понякога то се отпуска вече и върху стъпалата си /върху цялото стъпало/.

6 месец
През този месец повечето кърмачета позволяват с удоволствие да бъдат придръпвани до седеж. Ако възрастен хване ръцете на детето, то веднага разбира това като подкана да бъде взето. Ако бъде държано здраво в седеж /седнало/, контролът на детето върху положението на главата при всеки наклон на горната част на тялото е перфектен. В сравнение с петия месец в тази възраст не се установява някаква съществена промяна. Поемането на тежестта на тялото става във всеки случай по-сигурно и по-продължително.

7 месец
Когато детето лежи по гръб, то с удоволствие хваща краката си и играе с тях. Някои кърмачета по този начин ги поднасят и към устата си. Предпоставка за тази игра е способността на детето да повдига таза си и да хваща целенасочено. Около този месец детето открива нова форма на движение, в която се намира особена забава: когато то бива държано от възрастен под мишниците, то прикляква и се оттласква отново чрез изпъване в таза, коленете и глезените. Така възниква едно пружиниране, което се характеризира с поредица от последователни изпъвания и свивания на краката.

8 месец
Детето хваща предложените пръсти на родителя и се придръпва като повдигане от вис до седеж. При това родителите не държат така здраво ръчичките на детето, както в предишните месеци. В осмия месец кърмачето може за няколко секунди вече да седи съвсем самостоятелно – естествено само тогава, когато то е придърпано до или поставено в това положение. Често то се опира все още с едната или с двете си ръце, за да не се преобърне. При това гърбът му не е съвсем изправен, но точно толкова е достатъчно, за да не загуби детето веднага равновесие и да не падне. Ако детето бъде държано здраво за едното рамо или горната част на ръката и леко се побутва встрани, тогава то се подпира с ръка встрани, за да се предпази от падане. Кърмачето пружинира с удоволствие и постоянно, когато бива държано под мишниците, и се опира леко на цяло стъпало върху опорната повърхност. При това тазът все още остава значително свит.

9 месец
На тази възраст едно кърмаче може да седи най-малко в продължение на една минута стабилно и свободно и с изправено тяло. Гърбът до поясната област на гръбнака е изправен, а краката са леко свити.Концентрацията, с която детето трябва да се задържи в равновесие, и все още не напълно изправеният му гръб показват, че новопридобитата способност все още не е развита напълно. Когато детето се постави изправено и се държи само за ръчичките, тогава то стои здраво на крака и поема тежестта на тялото си за няколко секунди. Двете стъпала са напълно натоварени. Този стоеж се удава на детето, но за кратко време, след което то не може да задържи повече равновесие в това положение.

10 месец
В десетия месец детето прави така, че сяда самостоятелно от положение по корем. За да дойде до самостоятелно сядане от това положение на тялото, трябва да са налице няколко двигателни способности на детето: да се опира върху ръцете си без затруднения и без умора да може да седи самостоятелно. Свързващият елемент се състои във винтовото завъртане на тялото в областта между таза и раменете. Тези предпоставки са вече налице в десетия месец. То седи стабилно с вече изправен гръб и изпънати крака. Стъпалата са леко свити. В това положение то може да играе дълго време, без да губи равновесие. То е в състояние да застава само в положение “на четири крака”. От тази поза то се повдига нагоре по мебелите до изправяне. От колянна или полуколянна опора то поставя едното краче напред с опора върху стъпалото и се изтегля с ръцете нагоре. След като може да се държи здраво за мебели, то стои самостоятелно така повече от половин минута. Стъпалата, не само върховете на пръстите, опират върху опорната повърхност.

11 месец
Седи свободно с добро равновесие. Развитието на сядането достига своя завършек. Дори чрез бавно повдигане на крачетата напред детето вече не губи равновесие. То седи напълно сигурно с изпънати крака и изправен гръб дълго време. Нарастващата сигурност при изправен стоеж позволява на детето посменно да премества центъра на тежестта на тялото върху единия крак, после върху другия. По този начин се идва до първите стъпки на място или встрани. Ако бъде хванато за двете ръце, то прави опити за ходене. Единият крак се поставя напред, тазът се премества напред,цялата тежест преминава върху стъпалото. Стъпките са все още бавни, несигурни и широки.

12 месец
Седенето не се е променило в сравнение със седенето на 11 месеца. Развитието на тази функция е достигнало вече своя окончателен етап. Ако се хване за едната му ръка, то е в състояние в края на първата година да прави първите крачки. Те са все още несигурни и широки. Детето губи бързо своето равновесие, така че възрастният трябва да го държи здраво и преди да падне, да го хване.

Плоскостъпие

Откриха ми плоскостъпие. Опасно ли е? Какви са последиците ако не се лекувам?

Плоскостъпието е едно от най-честите оплаквания от страна на опорно-двигателния апарат. Обикновено се проявява след 40 годишна възраст, като засяга около 20% от населението.

Стъпалото има два свода – напречен, между палеца и безименния пръст и надлъжен, от основата на пръстите до петата. Ролята им е да омекотяват натоварването на тялото при ходене. Плоскостъпие се появява при спадане или изравняване на единия или двата свода. В резултат на това мускулите и сухожилията на ходилото и прасците се преобременяват и впоследствие ходилото се деформира.
Ако плоскостъпието не се лекува деформацията постепенно се задълбочава, оплакванията на пациента прогресират. В началото се наблюдава тежест и умора в ходилата и прасците. Болките се обикновено появяват след продължително ходене или стоене прав и се облекчават от почивка. Постепенно те се усилват и могат да се проявяват и в покой. Може да се появи и оток по гърба на ходилото, по-рядко глезена. Постепенно стъпалото се удължава и разширява, впоследствие се деформира. Понякога се появяват силно болезнени мазоли в основата на пръстите. Затруднява се придвижването, а бягането и скачането стават невъзможни. В тежките случаи походката е силно затруднена и се налага използване на помощно средство – бастун. В този аспект страданието не е животозастрашаващо, но може да доведе до инвалидизация на болния, като в част от случаите тя може да бъде тежка.
Най-честите причини за плоскостъпие са наследственото предразположение и наднорменото тегло. Роля играят и неудобните обувки – модерните високи токчета са една от най-честите причини за проблеми с ходилата. Популярните обувки с плоски подметки също не са подходящи. Продължителното стоене прав (сервитьори, фризьори, стоматолози, учители) или прекомерното натоварване (физически работници), както и някои заболявания като например ревматоиден артрит също водят до плоскостъпие.

Профилактичните мерки включват контрол на теглото, спазване на подходящ режим на работа и спорт, както и носенето на подходящи обувки. При леките степени на плоскостъпие препоръчваме лечебна гимнастика с упражнения за заякване на мускулатурата на подбедриците и укрепване на свода. Ходенето боси лятно време подобрява издръжливостта на мускулатурата и укрепва свода. Трябва да се избягват чехлите и джапанките, които не позволяват корекция на ходилото. Ортопедичните стелки са най-честото и лесно за приложение средство за облекчаване на оплакванията. Съветваме нашите пациенти да носят удобни ортопедични обувки с вградени напречен и надлъжен сводове и редовно да следят състоянието си при ортопед. В случаите с тежка или прогресираща деформация извършваме оперативна корекция. Прогнозата на заболяването при правилно и навременно лечение е добра.

Как се лекува плоскостъпие у възрастни?

В нашата практика ежедневно лекуваме пациенти с болки в ходилата, най-често в резултат на плоскостъпие. Плоскостъпието при възрастни обикновено се проявява след 40 годишна възраст, като засяга около 20% от населението.
Стъпалото има два свода – напречен между палеца и безименния пръст и надлъжен от основата на пръстите до петата. Ролята им е да омекотяват натоварването на тялото при ходене. Плоскостъпие се появява при спадане или изравняване на единия или двата свода. Това води до преобременяване на мускулите и сухожилията на ходилото и прасците.
В началото се наблюдава тежест и умора в ходилата и прасците. Болките се появяват след продължително стоене прав и се облекчават от почивка. Постепенно те се усилват и могат да се проявяват и в покой. Може да се появи и оток по гърба на ходилото, по-рядко глезена. Постепенно стъпалото се удължава и разширява, впоследствие се деформира. Понякога се появяват мазоли в основата на пръстите. Затруднява се придвижването, а бягането и скачането стават невъзможни. В тежките случаи се налага използване на помощно средство – бастун.
Най-честите причини за плоскостъпие са наследственото предразположение и наднорменото тегло. Роля играят и неудобните обувки – модерните високи токчета са една от най-честите причини за проблеми с ходилата. Популярните обувки с плоски подметки също не са подходящи. Продължителното стоене прав (сервитьори, фризьори, стоматолози, учители) или прекомерното натоварване (физически работници), както и някои заболявания като например ревматоиден артрит също водят до плоскостъпие.

Диагностиката на плоскостъпието е лесна. Сводовете се измерват посредство отпечатък на ходилото върху лист с мастило. Съвременната диагностика на плоскостъпието включва компютърни методи за оценка на изразеността на свода. При нормално състояние вътрешната страна не трябва да оставя отпечатък. За уточняване на диагнозата се използва и рентенографията.
Профилактичните мерки включват контрол на теглото, спазване на подходящ режим на работа и спорт, както и носенето на подходящи обувки. При леките степени на плоскостъпие препоръчваме лечебна гимнастика с упражнения за заякване на мускулатурата на подбедриците и укрепване на свода. Ходенето боси лятно време подобрява издръжливостта на мускулатурата и укрепва свода. Трябва да се избягват чехлите и джапанките, които не позволяват корекция на ходилото. Ортопедичните стелки са най-честото и лесно за приложение средство за облекчаване на оплакванията. Съветваме нашите пациенти да носят удобни ортопедични обувки с вградени напречен и надлъжен сводове. В тежките случаи прибягваме до оперативна корекция. Прогнозата на заболяването при правилно и навременно лечение е добра.

Остеопороза

Съвети за хората с остеопороза

• Приемайте достатъчно калций и витамин D:

Калций и витамин D не трябва да се използват самостоятелно за лечение на остеопорозата, но в същото време калций и витамин D са съществено допълнение към лечението на остеопорозата.
• Паданията предизвикват счупвания:
Хората над 65 години с намалена мускулна сила и нестабилност при ходене са рискова група за фрактури.
• Бъдете физически активни:
Физическата активност има благоприятен ефект върху структурата на костите и тяхната сила. Физическата активност увеличава мускулната сила и координацията и намалява риска от падания. Полезни са поне 30 минути дневно гимнастика, разходка, плуване, каране на велосипед.
• Предотвратете паданията:
Голяма част от счупванията се дължат на падания. Създайте безопасна среда около себе си там, където живеете – подходящо осветление, широки врати, нехлъзгави, твърди подови покрития,дръжки в банята и тоалетната, дръжки по стълби.
• Редовно проверявайте зрението и слуха си.
• Стремете се да поддържате нормално тегло:
Ниското тегло е рисков фактор за остеопороза. Хранете се балансирано, като храната ви трябва да включва млечни продукти, плодове, зеленчуци, месо и риба.
• Не пушете:
Тютюнопушенето засилва загубата на костна маса
• Ограничете употребата на алкохол:
При употреба на повече алкохол дневно (над две чаши бира (500 mL) или вино (240 mL) се повишава рискът от загуба на костна масса
• Редовно приемайте предписаното ви лечение:
Редовното и продължително приемане на предписаното от вашия лекар лечение е много важно за намаляване на риска от счупване на костите
• Спазвайте указанията на вашия лекар:
Редовно посещавайте вашия лекар и се консултирайте с него. Спазвайте неговите указания

За гонартрозата

Какви са симптомите на гонартроза?

1. Най-честият симптом на гонартрозата е болката. Обикновено тя се усеща по-силно от вътрешната страна на коляното или зад капачето. Характерна е и болката при слизане от стълби или при ставане от ниско столче. В началните стадии болката се появява при по-интензивно натоварване на коляното и отшумява при покой, а в по-напредналите става почти постоянна и независеща от натоварването.
2. Оток на ставата с преходен хидропс (изпълване на ставата с течност).
3. Постепенно ограничаване на сгъването и разгъването в коляното.
4. Хипотрофия (намаляване размера и силата) на четириглавия мускул на бедрото.
5. Характерно триене при пасивни и активни движения.
6. Изкривяване на подбедрицата навътре към другия крак (варусна деформация) или по-рядко навън (валгусна деформация).
7. Флексионна контрактура – състояние, при което кракът е трайно сгънат в различна степен в коляното и не може да бъде изправен.
8. Деформация на ставата до такава степен, че формата на коляното да се промени изцяло и да се наруши съществено походката. Болните може да накуцват и да се придвижват с едно или повече помощни средства.

Как се диагностицира гонартроза?

За поставяне на диагноза гонартроза важно значение имат данните от анмнезата (историята на пациента) за болка в коляното, която в началото се появява само при претоварване, а в последствие и при покой. Появата на оток, oграничение на движенията до флексионни контрактури (невъзможност за пълно изправяне на коляното), хипотрофия на четириглавия мускул на бедрото, характерно триене също насочва към диагнозата. В диференциално диагностично отношение трябва да се имат и други заболявания, които могат да се характеризират с подобни оплаквания, като коксартроза, дискова херния, увреди на менискусите, разтройства на връзковия апарат, пателомалация, дисециращ остеохондрит и др.
Диагнозата се поставя въз основа на гореспоменатите данни от оплакванията на пациента и клиничния преглед от ортопед-травматолог.

Възстановяване след операция

Тъй като дегенеративните ставни заболявания обикновено прогресират ендопротезирането е избор, когато консервативното лечение не постига желания резултат.

Първоначалните грижи за раната след операцията изискват оперативният разрез да се поддържа чист и сух поне две седмици след сваляне на конците. През първите два месеца трябва да се спазват и известни мерки за да не настъпи изкълчване на ендопротезата:
• Без максимално свиване в ставата (като напр. сядане на тоалетна или нисък стол)
• Ставането от легнало в изправено положение трябва да се извършва много внимателно
• Влизането или излизането от лек автомобил трябва да става много внимателно.
• Пациентите трябва да избягват кръстосването на краката си, тъй като това може да доведе до изкълчване на ставата.
• Вдигането на тежести или продължителното изкачване на стълби трябва да се избягват.

Упражненията след операцията целят да се възстанови мускулната сила и баланс. Повечето пациенти ходят с патерици или проходилка около 2 месеца след операцията. Пълното възстановяване на мускулната функция, нормализиране на походката и подобряването на качеството на живот изискват период от 6 до 9 месеца. Обезболяването обикновено настъпва веднага след операцията.

Проследяване

Поради това, че новата тазобедрена става е изкуствена е необходимо периодичното явяване на контролен преглед. Повечето ортопеди препоръчват преглед веднъж годишно за да се контролира състоянието на костта и износването на ендопротезата. Обикновено прегледът от ортопед и рентгенографското изследване установяват състоянието на изкуствената става. Периодичните прегледи могат да предотвратят последиците от усложнения като разхлабване, износване или фрактура около ендопротезата.

Образни изследвания

1. Конвенционална рентгенография – наблюдават се стеснение на ставната цепка, наличие на остеофити (шипове), субхондрална костна склероза, субхондрални кисти, нарушаване контурите на бедрените кондили.
2. Магнитно-резонансна томография (МРТ) и Компютърна томография (КТ) – загуба на хрущял, излив във ставата, дегенеративни промени в менискусите, субхондрален оток на костта.
3. Сонографско (ултразвуково) изследване – дава възможност за установяване на съпътстващи увреди на меките тъкани, които не могат да се установят с конвенционалната рентгенография.

Физикални изследвания

При физикален преглед и изследване на колянната става със съответните приоми се установява:
1. Болезнена походка, предизвикваща накуцване.
2. Умерена палпаторна болка по ръбовете на ставата, около капачето и в задколянната ямка.
3. Оток и затопляне на кожата над ставата.
4. Наличие на крепитации при движения в колянната става.
5. Хипотрофия на бедрената мускулатура откъм засегнатата страна.
6. Загуба на екстензия (флексионна контрактура), и невъзможност за пълно свиване на коляното.
7. Деформация на ставата.
След клиничното изследване на едната колянната става, задължително се прави сравнително изследване и на другата.

Как се лекува гонартроза?

• Консервативно лечение
Консервативното лечение включва отбременяване на ставата, намаляване на телесната маса, ползване на помощни средства (патерици, бастуни и др.), наколенки и други динамични шини за коригиране центража на долния крайник, промяна на петата/токовете на обувките, коригиращи подложки при варусна или валгусна деформация. В консервативното лечение се включват и физиотерапевтични процедури, балнеосанаториално лечение, както и кинезитерапевтични процедури за поддържане тонуса на мускулатурата и увеличаване обема движения.
• Медикаментозно лечение
Медикаментозното лечение включва – нестероидните противовъзпалителни средства, аналгетиците, кортикостероиди, хондропротектори.
• Оперативно лечение
Към оперативно лечение се преминава при неуспех на консервативното. Прилагат се следните методи:
1. Артроскопия и дебридман (отстраняване) на свободни хрущялни фрагменти вътре в ставата.
2. Абразионна хондропластика.
3. Мозаечна (хрущялна) пластика при ограничени дефекти.
4. Остеотомия, която коригира неточния центраж на долния крайник.
5. Колянно ендопротезиране.

Какво представлява колянна ендопротеза и колянно ендопротезиране?

Това е една възможност за пациентите, които не са се подобрили след консервативното лечение или друго оперативно лечение и качеството им на живот е сериозно засегнато. Съществуват два вида колянни ендопротези: уникондилни и тотални, като последните са по-разпространени. При уникондилните се премахва хрущяла и част от костта на единия отдел на колянната става, докато при тоталните колянни ендопротези се отстранява хрущяла и част от костта на износените външен и вътрешен отдел на ставата между бедрото и големия пищял, а също и хрущяла и част от задната повърхност на капачката. Отстранените отдели и при двата вида ендопротези се заместват от метални или пласмасови компоненти. Протезата се прикрепва чрез костен цимент или се вгражда в костта. Всички тотални колянни изкуствени стави се състоят от следните компоненти: бедрена компонента, тибиална компонента, пателарна компонента и пластмасов инлей. Хирургичната интервенция отнема около 2 часа и изисква от 7 до 14 дни болничен престой. Възстановяването след операцията включва физикална терапия целяща възвръщане силата и функцията на крайника, като се използват патерици, бастун или проходилки за 6 до 8 седмици след операцията. Нестероидни противовъзпалителни средства и водна терапия потенцират резултатите от операцията чрез поддържане на муслулния тонус и обема на движения. В някои случаи симптомите на гонартрозата могат да изчезнат в рамките на 2 до 3 седмици след операцията, но този период може да отнеме до 6 месеца за постигане на пълно възстановяване. Обикновенно през това време болката постепенно намалява.

Усложнения при гонартроза

• Усложнения
1. Инфектиране на ендопротезата.
2. Дислокация (изкълчване) – случва много рядко при изкуствената колянна става, за разлика от изкуствената тазобедрена става.
3. Кръвозагуба, изискваща кръвопреливане.
4. Увреда на нерв.
5. Счупване на кост.
6. Тромбоемболични усложнения.

• Дългосрочни усложнения
Най-честата причина за компрометирането на тоталното заместване на колянната става е разхлабването на нейните компоненти, което води до появата на движение между импланта и костта. То е свързано с болки, оток на оперираното коляно. Това налага нова оперативна намеса, т.нар. “реендопротезиране”, при което се извършва подмяна на някои или на всички от протезните компоненти. Възстановяването е по-дълго в сравнение с първичното ендопротезиране на ставата.
В заключение, в днешни дни операциите за имплантиране на колянна ендопротеза са едни от най-успешните и резултатни хирургични намеси върху опорно-двигателния апарат. Резултатите от ставното ендопротезиране са надежни и над 95% от пациентите съобщават за добри до отличн резултати в рамките на 10 години. Дългосрочните резултати се подобряват непрестанно с въвеждането на нови импланти и нови хирургични техники.

Вродена луксация

ВРОДЕНА ЛУКСАЦИЯ НА ТАЗОБЕДРЕНАТА СТАВА – LUXATIO COXАE CONGENITA – LCC

Вродената луксация на тазобедрената става обхваща широк спектър от аномалии на детската тазобедрена става с динамичен характер в развитието на ставно-костно-хрущялния апарат, вариращи от нестабилност и халтавост до пълно изместване на бедрената глава спрямо един повече, или по-малко дисплазичен ацетабулум (непълноценен ацетабулум)
Днес в света типичната вродена луксация на тазобедрената става се среща рядко – около 0,15%. Честотата й варира от 1,0% до 18,0% за ендемични райони (райони с висок процент заболеваемост) в Сърбия, Македония и България; до 0,01% за Китай и 0% за Африка.
Отговорът за това несъответстветствие е неправилното отглеждане на новороденото, чрез повиване на крачетата, което води до изкълчване на нестабилните стави или развитие на предизвикана дисплазия (непълноценност).
В момента световната наука достига до извода, че водещо е придизвиканото изкълчване на тазобедрената става, а не вроденото. Т.е. децата се раждат здрави, а неправилните грижи за тях ги осакатяват.

ПРИЧИНА И МЕХАНИЗМИ НА ПОЯВА И РАЗВИТИЕ

Основен предразполагащ фактор за развитие на всички форми на дисплазията на тазобедрената става е физиологичния хиперлакситет на съединителната тъкан. Среща се повече при момичета.
Причините за луксация на тазобедрената става при наличие на предразполагащ фактор са следните:
Механични напрежения по време на вътреутробното развитие.

Критичните моменти са:
• 12-тата седмица, когато се извършват първите важни промени в позицията на долните крайници.
• 18-тата седмица, когато започват активните движения на тазобедрената става.
• Последните четири седмици от бременността, когато могат да се появи – седалищно предлежание, разгъване на колената, малко количество околоплодна течност, здрава маточна и коремна мускулатура на майката и други лостови напрежения.

Рискови моменти по време на родовия процес

Създават се от спазъм на различни мускули или мускулни групи в областта на тазобедрената става на детето.

Рискови моменти в следродовия период

Неправилно отглеждане на новороденото.
• Повиване с изпънати долни крайници – особено с наличие на памперс.
• Хващане за петичките с главата надолу.
• Ранно поставяне на бебето по корем – преди третия месец.
• Носене на бебето с една ръка с прибрани бедра.

Наследственост

При нея съществува следния риск за потомството:
• При нормални родители и едно засегната дете – 6%.
• При един засегнат родител – 12%.
• При един засегнат родител и едно засегната дете – 36%.

КАКВО МОЖЕ ДА ВИДИ ВСЕКИ РОДИТЕЛ
• Разлика в броя или нивото на бедрените кожни гънки.
• Външна ротация на луксираното краче.
• Скъсяване на луксирания долен крайник.
• Крив таз. Тазът се наклонява към здравата страна.
• Наличие на други прибавени вродени деформитети на опорно-двигателния апарат (криви крачета, сколиоза, синдактилия, полидактилия и др.).

СОНОГРАФИЯ НА ТАЗОБЕДРЕНАТА СТАВА
• Задължителна за всички новородени до края 6та седмица от раждането, с цел – обхващане на всички новородени.
• За деца, при които съществува дори само един от клиничните белези или фамилна обремененост, т.н. “рискова група” – до 15-тия ден от раждането.
• Работя по световно признатата методика на Професор Граф

ЛЕЧЕНИЕ
Трябва да се знае, че колкото по-рано се диагностицира луксацията, толкова по-голям е шанса болестта да се излекува на 100%.
Педантичния сонографски скрининг в ранна детска възраст единствено гарантира това.
При поставена диагноза лечението се извършва със стремена на Павлик, гипсова имобилизация или различни видове апарати. То е с продължителност няколко месеца и изисква разбиране и активно участие на родителите.

Болки в ръката или изтръпване

Синдром на карпалния тунел

Синдромът на карпалния тунел (канала на китката) е заболяване, което се дължи на притискане на основния срединен нерв в областта на прохода на китката на ръката. Получава се в резултат на компресия на големия нерв от здравата връзка, намираща се по вътрешната страна на китката. Страданието започва с болки, най-често нощем, които обикновено прогресират при претоварване и умора, а впоследствие стават и постоянни. По правило засягането е двустранно. Съпътстваща проява на заболяването е изтръпването на вътрешната страна на пръстите – особено на палеца и показалеца. В по-тежките случаи се наблюдава слабост и атрофия на малките мускули на ръката. Изпускането на предмети е често явление.
Проходът на китката е изграден от костици и връзки, като през него преминават медианният нерв и сухожилията на пръстите на ръката. Притискане на нерва може да се получи в резултат на задебеляване (възпаление) на сухожилията, в резултат на хронично претоварване, различни ревматични заболявания, при травми, особено в резултат на лошо зарастнали счупвания на китката. Не рядко оплакванията са резултат от притискане от растеж на доброкачествен тумор или отлагания в съединителните тъкани. Задържането на течности по време на бремеността или в резултат на някои метаболитни заболявания също води до стесняване на канала. В този аспект напълняването по подобен механизъм може да доведе до стесняване на канала на китката. Най-често появата на оплакванията е след 50-те години и се дължи на комбинация от фактори. Рискови са и болните на хемодиализа или тези с директо увреждане на нерва като напр. при захарен диабет. Може да се наблюдава и в резултат на вроден по-тесен канал. По-тесният канал е и една от причините страданието да се среща три пъти по-често при жени.
Дейности и натоварвания свързани с изпъване на ръката могат да доведат до поява на оплаквания. Напоследък често се среща и в резултат на продължителна работа с компютърна мишка.

При наличие на признаци на притискане на медианния нерв е необходимо да се консултирате с вашия ортопед с оглед изясняване на причините за оплакванията. Евентуалната промяна в натоварванията на ръката може да облекчи симптомите. Локални противовъзпалителни средства, различните физиотерапевтични процедури и рехабилитацията могат да доведат до подобрение в състоянието. При липса на ефект от консервативните мреки каналът се освобождава хирургически. Олакванията от самата оперативната интервенция отзвучават бързо, но пълното възстановяване на нерва отнема по-дълго време.

Изтръпване на палец и показалец

Оплакванията ви отговарят на заболяването наречено синдром на карпалния тунел (канала на китката). Това е често срещано заболяване, което се дължи на притискане на основния срединен нерв в областта на прохода на китката на ръката. Получава се в резултат на компресия на големия нерв от здравата връзка, намираща се по вътрешната страна на китката. Основна проява на страданието е наблюдаваното и при вас изтръпване и понякога повишена чувствителност (мравучкане) на пръстите на ръката. Изтръпването е предимно по вътрешната страна на пръстите – особено на средния пръст и показалеца. Съпътстваща проява на заболяването са болките в ръката. Болките в началото най-често се наблюдават нощем,обикновено прогресират при претоварване и умора, а впоследствие стават и постоянни. По правило засягането е двустранно. В по-тежките случаи се наблюдава слабост и атрофия на малките мускули на ръката. Изпускането на предмети е често явление.

Проходът на китката е изграден от костици и връзки, като през него преминават медианният нерв и сухожилията на пръстите на ръката. Притискане на нерва може да се получи в резултат на задебеляване (възпаление) на сухожилията, в резултат на хронично претоварване, различни ревматични заболявания, при травми, особено в резултат на лошо зарастнали счупвания на китката. Нерядко оплакванията са резултат от притискане от растеж на доброкачествен тумор или отлагания в съединителните тъкани. Най-често появата на оплакванията е след 50-те години и се дължи на комбинация от фактори. Рискови са и болните на хемодиализа или тези с директо увреждане на нерва като напр. при захарен диабет. Може да се наблюдава и в резултат на вроден по-тесен канал. По-тесният канал е и една от причините страданието да се среща три пъти по-често при жени. Дейности и натоварвания свързани с изпъване на ръката могат да доведат до поява на оплаквания. Напоследък често се среща и в резултат на продължителна работа с компютърна клавиатура и мишка.

При наличие на признаци на притискане на медианния нерв е необходимо да се консултирате с вашия ортопед с оглед изясняване на причините за оплакванията. Евентуалната промяна в натоварванията на ръката може да облекчи симптомите. Локалните противовъзпалителни средства, различните физиотерапевтични процедури и рехабилитацията могат да доведат до временно подобрение в състоянието. По правило заболяването е с прогресиращ характер и с времето настъпва постепенно влошаване на оплакванията. Мускулите на ръката атрофират, а загубата на чувствителност се задълбочава.
При липса на ефект от консервативните мерки е необходимо каналът да се освободи хирургически. Олакванията от самата оперативната интервенция отзвучават бързо, но пълното възстановяване на нерва отнема по-дълго време. При по-тежко и дълготрайно притискане на срединния нерв пълното възстановяване на функцията невинаги е възможно.

Болест на Де Кервен

Стенозиращ хроничен теносиновит на палеца [de Quervain] представлява заболяване, което се характеризира с възпаление на сухожилието на m. extensor pollicis brevis и m. abductor pollicis longus, които преминават през първия дорзален канал на китката. Страданието се наблюдава най-често след 30 годишна възраст. Женският пол е 10 пъти по-често засегнат от мъжкия, което може да се обясни с по-големия мобилитет на карпометакарпалните стави при жените. Много често страданието е резултат на ревматоиден артрит.

Водещ симптом при стенозиращ хроничен теносиновит на палеца [de Quervain] е болката в областта на радиалния стилоиден израстък и слабост в отвеждането и екстензията на палеца. Тестът на H. Finkelstein е позитивен. Във филогенетичното развитие m. extensor pollicis brevis е най-млада формация и 5% може да липсва. Освен болка е възможно да се наблюдава още повишена чувствителност и подуване в областта на палеца.

Диагнозата стенозиращ хроничен теносиновит на палеца [de Quervain] се поставя след снемане на подробна анамнеза, осъществяване на щателен физикален преглед и провеждане на образни и лабораторни изследвания. За потвърждаване на диагнозата се прилага тестът на H. Finkelstein, който е положителен. Диференциална диагноза на заболяването се прави с артрозен процес в гривнената става, псевдоартроза на скафоидната кост, синдром на Wartenberg и други.

Лечението на стенозиращ хроничен теносиновит на палеца [de Quervain] може да бъде консервативно или хирургично. Консервативното лечение е успешно в ранните стадии на страданието с физиотерапия и локално приложение на кортизонови препарати. При хроничните случаи лечението е оперативно с отваряне на първия дорзален канал.

Счупване на горния край на бедрената кост и бедрената шийка

Пертрохантерното счупване на горния край на бедрената кост е едно от най-честите в ортопедично-травматологичната практика.

Трохантерната зона на бедрената кост е добре кръвоснабдена и прогнозата относно срастването на фрактурата е благоприятна. Тези счупвания се лекуват предимно оперативно.

 

Основната цел на хирургическото лечение е пациентът максимално бързо да се върне към нормалния си начин на живот, да се избегнат залежаването и произтичащите от това неблагоприятни последици за здравето на болния, които често могат да доведат и до фатален край.

 

 

Счупване на бедрената шийка

Друга много честа фрактура в горния край на бедрената кост е счупването на бедрената шийка.

Поради анатомичните особеностите на хранещите артерии в тази област прогнозата не е толкова добра колкото при пертрохантерните счупвания.

Избор на лечение е оперативното. При неразместени и без раздробяване фрактури се извършва наместване и фиксация посредством винтове.

 

При застарели повече от 12 часа и силно разместени с раздробяване фрактури, оперативен избор на лечение е заменянето на тазобедрената става с изкуствена.

 

 

 

Последователност на манипулациите при ендопротезиране на тазобедрената става.

 

След операцията пациентите се изправят още на първия ден. Използват се две патерици, като на оперирания крайник не се стъпва с цяла тежест за период от 45 дни до 2 месеца. Провежда се антикоагулантна (превенция от образуване на тромби) и антибиотична (превенция от инфекция) профилактика.

Тазобедрена става

Анатомия на тазобедрена става

Тазобедрената става (articulatio coxae) е сферична става, която се изгражда от свързването на тазовата (os caxae) и бедрената кост (femur). Ставните повърхности са представени от главата на бедрената кост и окръглената ямка на тазовата кост, наречена ацетабулум (acetabulum). Костните повърхности на главата и ямката са покрити от хиалинен ставен хрущял, който притежава еластичност и действа, като амортисъор при сътресения в ставата. Тазобедрената става се загражда от ставна капсула, която заедно със ставните повърхности ограничава ставната кухина, изпълнена със синовиална течност, която навлажнява повърхноста на ставните хрущяли и облекчава триенето между тях. Ставната капсула е укрепена от три ставни връзки, които предпазват ставата от изкълчване и разместване на ставните повърхности и нарушаването на нейната цялост. Мощтни мускули заобикалят тазобедрената става и играят важна роля в стабилността и.

Функция на тазобедрената става

Тазобедрената става е една от най-обременените стави от тежеста на тялото и от действието на мощните мускули, които я заобикалят. Всеки дегенеративен процес който засяга ставните повърхности, нарушава биомеханичните и отнасяния и може да доведе от нарушения в походката до невъзможност за придвижване. Движенията в нея се осъществяват в три равнини. Те включват: сгъване/разгъване, вътрешно и външно завъртане (ротация), отвеждане (абдукция) и привеждане (аддукция).

Често задавани въпроси

• Не съм ли много млад за смяна на тазобедрена става?
Възрастта не е стриктен критерий за смяна на тазобедрената става. Показания за смяна на тазобедрената става са инвалидизиращата болка, ограниченията във функцията и лошото качество на живот поради увреждането на ставата.
• Кои са най-честите усложнения след ендопротезиране на тазобедрената става?
Изкълчването на изкуствената става е най-честото усложнение след ендопротезиране на тазобедрената става. Наместването обикновено става под анестезия, след което се налага покой на легло или имобилизация с ортеза или гипс. Инфекция, кръвоизлив или нарушение във функцията на ставата са много по-редки усложнения.
• Колко ще издържи сменената ми става?
Съвременната тазобедрена ендопротеза функционира добре при 90-95% от пациентите след 15 години.

« Older Entries Recent Entries »