Преден достъп за смяна на тазобедрена става

Този вид хирургически достъп при операция за смяна на тазобедрената става е най-щадящия известен на съвременната ортопедия.

С радост Ви съобщавам, че рутинно работим с преден достъп за смяна на тазобедрената става. Предимствата спрямо другите достъпи са:
1. Минава се между мускулите, не се режат мускули и възстановяването и болката след операцията са минимални.
2. Пациента е разположен по гръб – може много точно да се определи дължината на крайниците.
3. Няма следоперативни ограничения по повод мобилизацията – поради бързото възстановяване няма нужда от физиотерапия в повечето случаи.
4. Малък разрез отпред на тазобедрената става с добър козметичен ефект.
5. Възможност да се сменят двете стави в една операция.
6. Намалена кръвозагуба

За първи път и единствени в България разполагаме с нов вид софтуер за предоперативно планиране при сняма на коляно и тазобедрена става. С помощта на програма изчисляваме с точност до милиметър необходимите размери импланти, който трябва да се поставят за да се възстанови нормалната анатомия и да се уеднакви дължината на крайниците. Програмата показва и точно къде трябва да се направят костните срезове и в базата данни са вкарани всички видове и модели импланти в съвременната ортопедия и травматология. Това ни позволява да минем на друг етап в ендопротезирането и ни доближава до съвършенството, към което се стремим в лечението на всеки един пациент.

При интерес, моля запазете си час за консултация

Козметичен метод за лечение на Дюпуитренова контрактура не оставя белези!

Представям на вниманието Ви алтернатива на класическата операция за лечение на болестта на Дюпуитрен. При нея няма разрези, а манипулацията се извършва с местна упойка на ръката, инжектирана в областта на деформацията. С помощта на игла се прекъсват фиброзните бридове, като постепенно те биват разкъсвани. Резултата се получава за минути, а ефекта е траен. Пръстите се изправят и не личат никакви белези. Предимството на метода е, че се избягва тежка хирургическа интервенция, големи разрези и повишен риск от инфекция и увреда на съдовете и нервите на пръстите. Движенията в китката и пръстите са мигновенни, няма шевове, конци и белези. Възстановяването е за около 1-2 дни, а при класическата операция около месец. Също така тази процедура може да се направи в амбулаторни условия, тоест в кабинет. Ако страдате от това заболяване и Ви е страх от операция, заповядайте да обсъдим тази алтернатива.

Кривите крачета – какво трябва да знаем за тях?

 

Кривите крачета ( конско ходило ) е състояние, при което крака или краката на новороденото изглеждат се въртят навътре в глезенната става – сякаш ходилата се усукват около себе си. Кракът е насочен надолу и навътре, а стъпалата на краката са обърнати един към друг.

Известно е като talipes equinovarus congenitus (CTEV), ” криви крачета ” или конско-варусно ходило. В 50% от случаите са засегнати и двата крака. Според Националните институти по здравеопазване, малко над 1 на всеки 1000 кърмачета се раждат с този проблем.

Симптоми

Кривите крачета са вродена физическа деформация. Сухожилията от вътрешната страна на крака са скъсени, костите имат необичайна форма и ахилесовото сухожилие е стегнато.

При бебе, родено с криви крачета:

Горната част на крака се завърта надолу и навътре
Арката е по-изразена и петата се обръща навътре
Мускулите на ходилото са склонни да бъдат недоразвити
Ако е засегнат само един крак, той обикновено е малко по-къс от другия, особено при петата
Човек с тази деформация обикновено не изпитва дискомфорт или болка при ходене.

Диагнозата се поставя непосредствено след раждането на бебето. Понякога деформацията е диагностицирана при ехографски преглед по време на бременността.

Рисковите фактори за появата на кривите крачета са следните:

Пол: Деформацията при мъжете е два пъти по-честа, отколкото при жените.
Генетика: Ако има един родител с тази деформация, рискът за раждане на дете с деформацията е повишен с около 30%. Рискът е по-висок, ако и двамата родители са имали този проблем

Причини

Еквиноварусното ходило е с предимно идиопатичен характер, което означава, че причината е неизвестна. Предполага се, че генетичните фактори играят основна роля и някои специфични промени в гена са свързани с него, но това все още не е добре разбрано. Изглежда, че се предава през поколение. Понякога причината може да бъде свързана със скелетни аномалии, като спина бифида или дисплазия на тазобедрената става.

Кривите крачета може да се дължат на нарушение на нервно-мускулната пътища, вероятно в мозъка, гръбначния стълб, нерв или мускул.

Екологичните фактори могат да играят роля. Изследванията откриват връзка между честотата на деформацията и майчината възраст, както и дали майката пуши цигари и дали има диабет.

Диагноза

Състоянието веднага се вижда при раждането. Диагнозата може да бъде поставена и преди раждането чрез ултразвуково изследване, особено ако са засегнати и двата крака. Ако се открие преди раждането, не е възможно лечение преди да се роди бебето.
Независимо дали състоянието е открито по време на бременност или след раждане, лекарите може да препоръчат повече тестове за проверка на други здравословни проблеми като спина бифида и мускулна дистрофия.
Лечение
Кривите крачета няма да се подобрят без лечение. Оставянето на краката нелекувани увеличава риска от усложнения по-късно в живота. Лечението настъпва през първите 1-2 седмици след раждането, колкото по-рано е започнато толкова по-голям е шанса за добър резултат. Целта е краката да бъдат функционални и без болка.

Методът Ponseti

Основният начин на лечение е методът на Ponseti, при който специалистът манипулира крака на бебето с ръце. Целта е да се коригира деформацията. След това се прилага гипсова имобилизация от пръстите до бедрото, за да се държи крака в съответната коригирана позиция.Обикновено има една сесия на седмица. Манипулацията и гипсирането се извършват много внимателно и пациентът не трябва да изпитва болка. През седмица гипсовете се подменят и всеки път се постига малко повече корекция от предишния. Целият процес може да наложи от 4 до 10 гипсови превръзки, зависимост от тежестта на деформацията. Малката хирургия може да следва метода на лечение с Ponseti, ако е необходимо, да се освободи Ахилесовата сухожилие. След като краката бъдат коригирани, пациентът трябва да носи специални обувки, прикрепени към шина, за да поддържа крака или краката в коригирано положение и да се  предотврати рецидив на деформацията. От 2 до 3 месеца обувките се носят 23 часа на ден. След това те се носят само през нощта и през деня, докато децата навършат 5 години.
За да бъде ефективен методът на Ponseti, трябва да се започне много рано и родителите трябва слушат съвета на лекарите и да спазват дадените инструкции за носене на обувките.Ако препоръките не се спазват стриктно, стъпалото може да се върне в първоначалното си положение и лечението трябва да започне отново.Докато бебето носи гласове, родителите трябва да наблюдават промени в цвета на кожата или температурата, тъй като това може да означава, че гипсът е твърде стегнат. Добре третираната деформация не трябва да оставя детето в неравностойно положение. Те ще могат да играят като другите деца. Оставени нелекувани, обаче, могат да възникнат усложнения. Обикновено няма да има болка или дискомфорт, докато детето не застане и не ходи.
Аз прилагам метода на Понсети, като съм единствен в България провел специален курс за това в Националната ортопедична болница в Обединеното Кралство. Там мой инструктор и ментор бе Сали Тенант – лична ученичка на създателя на метода Игнасио Понсети.

Известни хора, родени с криви крачета:

Клавдий, римският император
Дъдли Мур, английския актьор
Деймън Уейънс, американският актьор и комик
Троя Айкман, американският футболист, телевизионен водещ
Стивън Джерард, английският футболист
Кристи Ямагучи, носител на олимпийски златен медал от 1992 г. за фигурно пързаляне

 

Нов метод ни спасява от болките в основата на палеца

Всеки средно статистически работещ българин страда от болки в ръцете и по-специално в основата на палеца. Съвременната медицина предлага много методи на лечение на артрозната болест в основата на палеца – от приемането на обезболяващи перорално до кортикостероидни инжекции в засегнатата става.

Тези мерки са само временно решение. С течение на времето артрозните изменения на трапецио-метакарпалната става се задълбочават, също както и при коксартрозата и гонартрозата.

Диагнозата се поставя от специалист след направата на рентгенография. Съществуват редица операции – от премахването на малката трапецовидна кост до смяна на ставата.

На Вашето внимание представям сравнително нова оперативна техника, която се прилага успешно в Америка от десетилетия, даваща отлични резултати при лечението на това артрозно заболяване.

При тази операция трапецовидната кост се премахва, тъй като ставата е тотално износена. След това се взима половината от едно от сухожилията на предмишницата, което се използва за стабилизация на палеца. Прави се тунел в метакарпалната костица, а сухожилието се навина на ” охлюв ” и се поставя на мястото на премахнатата трапецовидна кост. То играе ролята на спейсър – запълва празното пространство и осигурява безболезнено движение на първата метакарпална кост върху себе си. По този начин движенията се запазват и стават безболезнени, поради липсата на триене.

След оперативната намеса се носи имобилизация за около 45 дни, след което се провежда рехабилитация. Болките моментално изчезват след операцията. Силата на хвата се възстановява на 98% при повечето пациенти. Има клинични проучвания, които доказват, че този вид операция е много по-успешна и с по-добри резултати отколкото смяна на самата става.

Ако искате да се отървете от досадните болки в основата на палеца, свържете се с мен и си запазете час за преглед. Операцията се поема от здравната каса и е безплатна за пациента.

Нов миниинвазивен метод за лечение на кокалче на краката премахва проблема за 15 мин!

 

Нов миниинвазивен метод за лечение на кокалче на краката премахва проблема за 15 мин!

Лятото е сезонът на сандалите и отворените обувки, но много дами се притесняват да ги носят заради „кокалчета на крака“. Проблемът освен визуален и естетичен е и анатомичен, както и масов, тъй като от него по-често страдат над 50% от жените. Той води до неудобство при избор на обувки, ежедневни болки и засилващи се с годините деформации, които след палеца постепенно обхващат втория и третия пръст на крака. В краен стадий се стига до поява на мазоли, язви и трудно зарастващи рани по пръстите и стъпалото. Ползването на всякакви подложки, фиксатори, пръстени и други средства и методи са само търговски трикове, които още повече задълбочават проблема. Повечето пациенти не желаят да се подложат на операция поради лошите резултати, големите белези и усложненията след това. Всички сме чували израза „ Вие ще ме оперирате, но то пак ще се върне ”

Само за 15-ина минути с нов вид операция, неприлагана до сега в България се премахва толкова често срещания проблем с щръкналите кокалчета на краката. Оперативния метод се прилага с изключителен успех в Америка и Западна Европа и е предпочитан от повечето холивудски звезди. Операцията се извършва със спинална упойка ( в кръста, при която само караката са упоени ). Белега е около 1см, а възстановяването 2 пъти по-бързо в сравнение с прилаганите до сега методи за лечение на този често срещан проблем. Поставя се една игла до палеца на крака, която се премахва месец след оперативната намеса. Носи се специална постоперативна обувка за 45 дни. Поради простотата на метода  и бързото възстановяване на пациентите след операцията могат да се оперират и двете ходила едновременно.

Прегледите за това заболяване са безплатни, обадете се да си запазите час

Контузия в коляното и увреда на менискуса

 

 

 

в тази статия

Подобно на много травми на коляното , разкъсванията на менискуса могат да бъдат болезнени и инвалидизиращи. За съжаление, това е често срещано явление. В действителност, менискалното разкъсване е едно от най-често срещаните хрущялни наранявания на коляното .

Какво е това менискус

Това е парче от хрущял в коляното , което смекчава натоварването и стабилизира ставата. Той предпазва костите от износване. За да разкъсате тази хрущялна плочка само трябва да усучете рязко коляното си. В някои случаи парче от разкъсания хрущял се движи свободно в ставата, т. нар. „ ставна мишка ”, което предизвиква блокиране на коляното. Менискалните увреди са често срещани в контактните спортове като футбол, както и безконтактни спортове, изискващи скокове като волейбол, баскетбол и др. Увредата настъпва, когато човек сменя посоката внезапно по време на движение, и често се случва по едно и също време с други травми на коляното; като нараняване на предната кръстна връзка (ПКВ). Разкъсванията на мениска са с повишен риск за по-възрастни спортисти, тъй като менискусът отслабва с възрастта. Повече от 40% от хората над 65 години имат дегенеративни увреди на менискусите.

Какво е усещането при скъсан менискус?

Симптомите включват:

  • Болка в коляното
  • Подуване
  • „ Изпукване ” при настъпването на увредата
  • Трудност при огъване и изправяне на крака
  • Тенденция да блокира увреденото коляно

Първоначално болката може да не е толкова силна. Може дори да продължите физическите си упражнения или спорт. Но след известен покой, когато се развие възпалението, болката се засилва значително до невъзможност за движение в увредената става.

За да се диагностицира увредата, трябва да ви прегледа специалист ортопед-травматолог. Той или тя ще иска да чуе подробности за това как се е получило нараняването. Рентгенографията може да е необходима за да се изключи фрактура и артроза на ставата. Може да се наложи ЯМР ( ядрено-магнитен резонанс ), което позволява по-подробна оценка на меките тъкани в колянната става. Ясно може да се види мястото на увредата и да се направи цялостна оценка на състоянито на хрущяла в коляното.

Какво е лечението?

Лечение на скъсания менискус зависи от размера и местоположението на увредата. Други фактори, които влияят на лечението, включват възраст, ниво на активност и придружаващи травми. Външната част на менискуса, често се описва като “червената зона”, има добро кръвоснабдяване и понякога увредата в тази зона може да зарастне спонтанно, ако разкъсването е малко. Вътрешните две трети на менискуса са известени като “бяла зона”, която няма добро кръвоснабдяване и се подхранва от ставната течност. Увредите в тази зона няма да изчезнат сами по себе си, тъй като това пространство няма кръвоносни съдове.

 

За щастие, не за всички разкъсвания на менискуса се налага оперативна намеса. Ако коляното не се заключва, стабилно е, а симптомите отшумят, консервативното лечение може да е достатъчно.

За да се ускори възстановяването:

  • Покой.Да се ограничи физическата активност.
  •  Използвайте патерици, за да помогнете за облекчаване на болката.
  • Студени компреси, за да намалите болката и отока. Правете ги в продължение на 15-20 минути на всеки 3-4 часа за 2-3 дни или до отшумяване на болката и спадане на отока.
  •  Използвайте еластична превръзка или ортеза на засегнатото коляно, за да се контролира отока.
  • Повдигнете увредения крайник, когато седите или лежите на няколко възглавници ( над нивото на сърцето ).
  • Нестероидни противовъзпалителни средства ( НСПВС ), ще помогнат за болката и отока. Въпреки това, тези лекарства могат да имат странични ефекти, такива като повишен риск от кървене и язви. Те трябва да се използват само от време на време, освен ако вашият лекар казва друго.
  • Използвайте стречинг и укрепващи упражнения, за да намалите  стреса върху коляното си. Посъветвайте се със своя лекар, за да ви препоръча физиотерапевт.
  • Избягвайте контактни спортове, както и тичане и скачане.

Консервативното лечение не винаги дава добри резултати. Ако разкъсването е голямо, а ставата нестабилна и се заключва, само хирургичната намеса може да премахне увредения хрущял и да изчисти ставните мишки. Процедурата обикновено е доста проста и често можете да се прибера вкъщи  след нея. Може да се наложи ортеза след това за защита, ако се извършва възстановяване на връзки.

За 85% до 90% от хората, които претърпяват операцията за менискус, краткосрочните резултати са добри до отлични. Но в дългосрочен план, хората, които имат голяма менискална  увреда, която налага премахване на по-голяма част от менискуса, могат да бъдат с по-висок риск от развитие на гонартроза .

 

Кога ще почувствам коляното си по-добре?

Възстановителният период зависи от редица фактори, включително колко тежка е увредата на мениска. Пълното възстановяване от операцията може да отнеме 4 до 6 седмици, в зависимост от вида на процедурата, която се извършва, както и от други фактори. Но имайте предвид, че хората също се лекуват с различни темпове. В повечето случаи физикалната терапия се използва след операция, за да сведе до минимум усложненията и ускори  възстановяването.

 

Ако вашият медицински екип е съгласен, може да замените една активност с друга. Например бегачите могат да плуват до пълното си възстановяване.

Каквото и да правите, не бързайте! Не се опитвайте да се върнете към старото си ниво на физическа активност , докато:

  • Можете напълно да свивате и изправяте коляното си, без болка.
  • Липсва  болка при ходене, джогинг, спринт, или скок.
  • Коляното вече не е подуто.
  • Контузеното коляно е толкова стабилно, колкото здравото.

Ако започнете да използвате коляното си, преди да е оздравяло, вие може да допринесете за по-нататъшно увреждане.

Как да се предпазя от скъсване на мениска?

Разкъсванията на менискуса са трудни да се предотвратят, тъй като те обикновено са в резултат на злополука. Но някои предпазни мерки биха могли да намалят рисковете от травма на коляното.

Съвети:

  • Дръжте бедрените си мускули тонизирани, с редовни упражнения.
  • Загрявайтее добре преди физичеко натоварване
  • Дайте си време за почивка между тренировките. Уморените мускули може да увеличат риска от нараняване.
  • Уверете се, че сте с удобни спортни обувки с анатомична подметка.
  • Правете стречинг.
  • Никога не увеличавайте интензивността на вашата тренировка рязко . Направете промени бавно.

 

Шипове в глезена

Артрозната болест или износването на глезенната става е много по-рядко в сравнение с другите дегенеративни заболявания на опорно двигателния апарат (тазобедрена, колянна става, гръбначен стълб). Шиповете (остеофитите) в глезена са проява на процеса на износване на тази става. Най-честите причини за тяхната поява са травмите, следвани от ревматоидния артрит и остеонекрозата. При травми или възпалителен процес в ставата се уврежда ставния хрущял. Това дава тласък на процеса на износване (дегенерация).

Артритът на глезена предизвиква болки и оток ставата, които най-често карат пациента да потърси специализирана помощ. Други често срещани оплаквания са сковаността в ставата, куцането, а при напреднало заболяване и деформацията на глезена.
Диагнозата обикновено не е трудна, внимателноият преглед на пациента заедно с рентгенови снимки дава възможност да се установи състоянието на ставата. В някои случаи, особено при съмнения за увреда на хрущяла може да се наложи и компютърно томографско или ядрено-магнитно резонансно изследване.

Лечението винаги започва с модифициране на натоварването в ставата. Избягването на натоварванията, които провокират оплаквания и носенето на удобни обувки са от първостепенно значение. Ортопедичните помощни средства (ортези, шини), които стабилизират ставата и ограничават прекомерните движения в нея играят съществена роля за облекчаване на оплакванията. Обезболяващите средства също дават възможност за постигане на комфорт, но имат неудобството на продължителния прием. Физиотерапевтичните процедури могат да бъдат прилагани самостоятелно или в комбинация с другите методи на лечение. Важна част от консервативното лечение при износване на глезенната става е промяната в начина на живот, т.е. избягване на тичане, скачане и т.н. Намаляването на телесната маса в случаите с наднормено тегло е един от най-честите ни съвети. Носенето на бастун или канадка също влиза в съображение. Локалното приложение на кортикостероидна инжекция може значително да подпомогне функцията на ставата. Трябва да знаем, че с тези инжекции не бива да се прекалява и обикновено се прилагат при обостряне на заболяването.

Ако тези мерки не успеят и при увеличаване на оплакванията може да се мисли за оперативно лечение. Артроскопията е ефективна при леки артритни изменения, при напреднала болест тя не се прилага. Най-често с с този метод се отстраняват началните шипове (остеофити), с които започва износването. За съжаление при напреднала артрозна болест се налага открита интервенция. Предпочитаната интервенция е артродезата – операция при която износените части на ставата се отстраняват. Хирургически се постига срастване между костите на глезена, като ставата се обездвижва за постоянно. Операцията показва сигурни и надеждни резултати. Друга модерна възможност е ендопротезирането.

Ходила навътре при ходене

Завъртането навътре на ходилата при ходене е отклонение в нормалното развитие на долния крайник, а не инвалидизиращо заболяване. Обикновено се установява при прохождането на малкото дете. Походката е тромава, а завъртането навътре на ходилата може да причини спъване поради закачане на другата пета.

Най-честите причини за завъртане навътре на ходилата са три: извита навътре предна част на ходилата (т.н. метатарзус аддуктус), завъртяна навътре подбедрица (прасец) или извита навън бедрена кост. Деформацията най-често се дължи на притискане по време на вътреутробното развитие. Може да бъде наследствена, а понякога се съчетава и с друг ортопедичен проблем.

В случаите с извити навътре ходила (метатарзус аддуктус) същите обикновено се корегират от само себе си през първите 4 до 6 месеца от израстването на детето. Когато това не стане или е непълно препоръчваме прилагане на лечебна гимнастика – разтегателни упражнения. Обикновено родителите разтриват и разпъват ходилото в посока обратна на кривината. Трябва упоритост и постоянство, тъй като упражнението се извършва стотици пъти дневно. Напомняме, че започването на корегираща гимнастика трябва да стане след консултация с ортопед, специалист по проблема. В редките случаи на тежка или неподатлива деформация същата може успешно да се корегира след приложение на серийни гипсови превръзки, шини  или ортопедични обувки.

При извита навътре подбедрица ходилата сочат също навътре, тъй като подбедрицата над тях е усукана в същата посока. Децата трудно понасят корегиращите шини и ортези за подбедрицата. Извитата навътре подбедрица почти винаги се корегира с израстването на детето. Обикновено това става до настъпване на училищна възраст. В редките случаи при които не настъпва корекция, деформацията не води до дегенеративни изменения или проблеми с тичането или скачането на децата.
Извънредното извиване напред на бедрената кост обикновено се проявавя в 5-6 годишна възраст. Значително извитата напред предна част на бедрената кост ограничава завъртането на крака навън и причинява ходене с извити навътре колене и ходила. Извиването навън на бедрената кост се корегира при почти всички деца с израстването им. Само при много тежки деформации, които водят до непрекъснато спъване и грозна походка и при липса на корекция с израстването е показано хирургическо лечение. Подхождането към оперативно лечение трябва да бъде много внимателно.

Ходенето със завъртяни навътре ходила по правило не е болезнено и деформацията не прогресира, нито води до дегенеративни изменения в напреднала възраст. Смятаме, че в тази ранна детска възраст няма място за притеснения. Всички причини за ходене със завъртяни навътре ходила имат естествена тенденция да се корегират. При по-тежка деформация препоръчвам  консултация с ортопед за изясняване на причините и започване на подходящо лечение.

Тендовагинит на глезена

В областта на глезена най-често се възпалява ахилесовото сухожилие и сухожилията зад външния глезен. Намиращите се от вътрешната страна на глезена или отпред структури се ангажират много рядко. Възпалението на ахилеса се диагностицира лесно, но лечението му невинаги е успешно. От друга страна тендовагинитът на сухожилията зад външния глезен, т.н. перонеални сухожилия, е по-труден за диагностика.
Най-честата причина за възпаление на сухожилията е навяхване или претоварване. Характерни оплаквания при тендовагинит са болка и оток, усилващи се при натоварване и намаляващи при покой. Диагнозата се поставя след преглед. Противодействието от страна на лекаря на натиска с ходилото в посока надолу усилва оплакванията. Рентгеновите снимки спомагат за изключване на фрактура или друг костен проблем. Ядрено-магнитно резонансното изследване спомага за установяване на промени в структурата на сухожилието, евентуалното му задебеляване или уплътнение.

В повечето случаи възпаленото сухожилие се излекува без операция. Това е така, защото травмираните и възпалени тъкани и структури се възстановяват след покой. При изразена болка може да се наложи имобилизация на ставата. Локалните и общи противовъзпалителни средства също заемат важно място в лечението на тендовагинита на сухожилията. Връщането към нормална ежедневна активност, особено спорт може да отнеме няколко седмици. Физиотерапията и кинезитерапията могат да спомогнат за укрепване на сухожилието. Напоследък в практиката се използват противовъзпалителните и регенераторни ефекти на хиалуроновата киселина и богатата на тромбоцити плазма. Понастоящем липсват проучвания, подкрепящи употребата им за лечение на възпаление на сухожилия. Консервативното лечение може да продължи дълго, дори и година. При липса на ефект в съображение може да влезе и оперативното лечение. Извършва се отстраняване на дегенеративните и възпалени части на сухожилието и околните му тъкани. Евентуалните разкъсвания могат да бъдат въстановени. При тежки изменения с прекъсване на сухожилие може да се наложи заместването му с друго сухожилие.

В “Медлайн” спасяват от болки в гърба и кръста

Манипулацията може да предотврати операция от дискова херния, НЗОК заплаща терапията
Автор: Екип на Марица

Ортопедичният екип във верига болници „ Медлайн“-„Централ Хоспитал“ в Пловдив предлага нов терапевтичен метод срещу болки в кръста. Лечението се провежда с една единствена инжекция.
Посредством безболезнен достъп с тънка игла в областта на кръста се поставя лекарство, съдържащо кортикостероид и противовъзпалителни вещества. Разтворът облива нервните коренчета и по този начин премахва болката и възпалението им. Предимствата на този интервенционален подход, популярен в САЩ и Европа, са няколко спрямо класическото лечение през устата. Когато болният приема кортикостероид и обезболяващи продължително време през устата или мускулно, страничните ефекти на медикаментите са огромни – кървене и язва на стомаха, увреда на бъбреците и черния дроб “, посочват лекарите. Всеки един пациент с подобен проблем в продължение на месеци се е подлагал на лечение с различни обезболяващи и противовъзпалителни средства с временен и непостоянен ефект. За сравнение с това новият метод за лечение включва поставянето на специална инжекция – няма никакви странични ефекти, поради малката доза на приложени медикаменти.
Другото предимство е кратката манипулация, която отнема около 10-15 минути – с цялата подготовка и вкарването на иглата под рентгенов контрол до точното място. Гарантиран е моменталният и дълготраен ефект от месеци, а понякога и няколко години.
Рисковете са минимални, както при предпочитаното напоследък от жените раждане с епидурална упойка.Приложеният анестетик, заедно с кортикостероида, премахва възпалението и повлиява веднага болката – мускулатурата, която е в тежък спазъм се отпуска. Болката постепенно се редуцира до окончателното й изчезва 2-3 дни след манипулацията. “Ако човек промени и вредните си навици – да не носи тежки неща, да не прави резки движения, да не се обува прав, може да си спести следващи проблеми от болкив кръста“, подсказват специалистите.
Екипът обяснява, че с поставянето на инжекция се повлияват бързо и острите състояния – при прясно„сецнатите“ , както и хроничните болки в кръста и краката . Така на момента се отстранява спазъма на мускулатурата, причинен от болката и човек може да започне активно рехабилитация и режим и да се върне бързо към нормалния си начин на живот. Д-р Димитър Стаматов от екипа е специализирал по новия терапевтичен метод в университетските болници в Брайтън и Съсекс в Англия.

От 30 до 60 процента от хората, които са третирали болките в кръста с епидурално приложение на противовъзпалителни медикаменти са получили облекчение и са избегнали операция. Това сочат статистическите данни, резултат от хиляди изследвания в САЩ и Европа, пишат „United Healthcare“ и „Pain medicine“.
Новият вид лечение във верига болници „Медлайн“-„Централ Хоспитал“ е напълно безплатно, защото е по НЗОК, а прегледите при ортопедите са безплатни.Почти всеки човек в някакъв момент е имал болка в кръста, която смущава работата или рутинните ежедневни дейности. Според статистиката тя е второто най-често срещано заболяване в САЩ след главоболието и e най-честата причина за отсъствие от работа.

Отново статистиката показва, че средната възраст при която тази болка се проявява за първи път е 35 години, но възрастовата граница прогресивно намалява. За щастие, в повечето случаи на болки в кръста оплакванията преминават само в рамките на няколко дни. В други случаи лечението отнема доста време или се стига до по-тежки състояния. Около 35% от всички прегледани пациенти след време развиват ишиас, а 90% имат периодични оплаквания.
На кръста се пада огромно натоварване. Болките в кръста може да са причинени от радикулити, дискови хернии , стенози на канала, увреди след ламинектомии /операции на гръбнака/ и от болести, известни с народните си названия – лумбаго, ишиас, шипове, дископатии.

« Older Entries